ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535

гр. София, 01.09.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията И. Д. т. д. № 2129 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството Й. П. Й., чрез процесуалния му представител адв. С. Ч. от САК срещу въззивно решение № 11 от 14. 05. 2021 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в. гр. д. 123 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 260353 от 25. 11. 2020 г., постановено от Окръжен съд – Варна по гр. д. № 1258 по описа на съда за 2019 г. в неговата част, с която е отхвърлен иска на касатора по чл. 557, ал. 1 от КЗ против Гаранционен фонд за сумата 180000 лв., представляваща разликата над присъдения размер по главницата от 50000 лева до претендирания размер от 230000 лв., като част от общо 350000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14. 09. 2018 г., претърпени от ищеца като пътник в лек автомобил „Рено М.“ с ДК [рег. номер на МПС] , управляван от С. Р. Й., със законните последици по отношение на лихвите и разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС и необосновано. Твърди се несъобразяване на изводите на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди със задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/68 г. и съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. Претендира се съдът да е определил неправилно размера на обезщетението за неимуществени вреди, при неотчитане на особеностите на конкретния процесен случай и при неправилна оценка на релевантните съобразно сочената съдебна практика конкретни икономически условия с подлежащите на задължителна преценка техни елементи, и при липса на анализ на застрахователните лимити и премии. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в обжалваната част и осъждането на ответника да заплати на касатора допълнително и сумата 180000 лв., представляваща разликата над вече присъдените 50000 лв. по главницата до общо претендирания размер по главницата от 230000 лв., като част от общо 350000 лв., ведно със законната лихва и разноски за трите съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът формулира следните въпроси, обуславящи според него допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на общо заявените по отношение на всички от тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК:

1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка, и инфлационните процеси? Поддържа се съдът да не е отчел нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 83 от 06. 07. 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т. о. по т. д. № 795/2008 г. и решение № 1 от 26. 03. 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т. о. по дело № 299/2011 г., съгласно първото от които при определяне на застрахователното обезщетение следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент.

2. Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение? Твърди се да не са съобразени критериите за определянето му, при несъобразяване на задължителните указания в р. II от ППВС 4/68 г., детайлизирани с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, съобразно които при определяне на справедлив размер на обезщетението е наложително да се отчитат и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /“ГО“/, съгласно чл. 266, вр. с § 27 от ПЗР на КЗ /отм./ - решение № 66/03. 07. 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т. о. по дело № 619/2011 г., решение № 179/29. 01. 2016 г. на ВКС, ТК, Първо т. о. по дело № 2143/2014 г., решение № 50/18. 05 2018 г. на ВКС, ТК, Първо т. о. по дело № 598/2016 г., решение № 141/30. 11. 2017 г. на ВКС, ГК, Първо г. о. по дело № 60360/2016 г.

3. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще? Твърди се противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 173/23. 10. 2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о. по дело № 515/2020 г., решение № 479/05. 12. 2008 г. на ВКС, ТК, Второ т. о. по дело № 387/2008 г., решение № 350/17. 10. 2011 г. на ВКС, ТК, Четвърто г. о. по дело № 2143/2010 г.

4. Освен изброяването на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? По този въпрос се твърди въззивният съд да е процедирал в противоречие с решение № 173/23. 10. 2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о. по дело № 515/2020 г., като според касатора не е посочил какво според него е значението на изброените конкретни факти за размера на обезщетението.

Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, инкорпориращ и насрещна касационна жалба, и в допълнителна молба - уточнение оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата на ищеца за неоснователна, претендира разноски за касационното производство. На свой ред в инкорпорирана в отговора му на касационната жалба на ищеца и с допълнителна уточняваща молба насрещна касационна жалба, с приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, ответникът Гаранционен фонд претендира допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта му, с която е осъден да заплати на ищеца – касатор обезщетение за процесните неимуществени вреди за сумата 20000 лв., представляващи разликата на 30000 лв. до общо 50000 лв. по главницата, със законните последици по отношение на лихвите и разноските, иска отмяната на въззивното решение в тази му част и по същество - отхвърлянето на предявения иск за същата сума по главницата, със законните последици, претендира разноски за трите съдебни инстанции.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно справедливия размер на процесното обезщетение, съответно – и да потвърди частично с обжалваната по касационен ред част от решението си първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът на касатора за сумата 180000 лв., представляваща разликата над присъдения размер по главницата от 50000 лева до претендираната сума по същата от 230000, като част от общо 350000 лв., въззивният съд, като е изложил изводите си относно приетото от него за установено по делото от фактическа страна, е посочил в относимите си към определянето на процесния и в касационното производство конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди мотиви към обжалваното решение, че събраните по делото гласни доказателства и изготвените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза установяват твърдените физически болки, страдания, стрес и дискомфорт, изпитани от ищеца. Съдът приема, че фиксирането на петте прешлена на ищеца е ограничило подвижността на гръбначния му стълб в поясната област завинаги, което води до невъзможност за натоварване с физически усилия, като са налични и затруднения с придвижването. В резултат от настъпилите физически травми ищецът е развил състояние на разстройство в адаптацията - генерализирана тревожност, като това психично разстройство не е психоза, но създава психологичен дискомфорт при ежедневното му функциониране, като има реална възможност за хронифициране и задълбочаване на психиатричната симптоматика, както и нейното актуализиране при нерационално преработване и нова стресова ситуация. Посочено е в мотивите на въззивния съд, че съобразно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но не като абстрактно понятие, а съобразено с обективни обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му, причинени морални страдания, загрозявания и пр. Излагайки, че нанесените средни телесни повреди са възпрепятствали движението на ищеца и самостоятелното му обслужване за период от около 6 месеца, а подвижността в поясния отдел на гръбначния му стълб ще остане ограничена завинаги, при отчитане на проблемното състояние на опорно-двигателния апарат на ищеца и това, че в резултат от случилото се той е в състояние на тревожност и притеснения за бъдещето си, а работоспособността му е ограничена, въззивният съд е приел, че с оглед цялостната преценка на тези критерии, справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение в размер на 50000 лв.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Отговорите на поставените от касатора в изложението му на основания за допускане на касационно обжалване въпроси принципно са от естество да обусловят изхода на делото във въззивната инстанция, доколкото определят законоустановените и установените в практиката на касационната съдебна инстанция, включително задължителната за съдилищата такава, процесуалноправни и материалноправни изисквания за законосъобразното и съобразеното с практиката определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди, при прилагането на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Поради изложеното тези въпроси по принцип съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване, съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТРОСГТК на ВКС № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. По отношение на същите въпроси обаче по делото не се установява да са налице заявяваните и поддържани от касатора в изложението му допълнителни селективни критерии за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, законоустановени в чл. 280, ал. 1, т. 1 /с точното му съдържание, изяснено също по задължителен за съдилищата начин в т. 2 от посоченото тълкувателно решение на ОСГТК/, и т. 2 от ГПК. При съобразяване с вида на съдебната практика, на която в обосноваване наличието на основания за допускане на касационно обжалване се твърди обжалваното въззивно решение да противоречи се налага извод, че по отношение на всички въпроси от изложението на касатора се поддържа наличието на такова основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК остава само общо и декларативно заявено, и без опит за конкретното му обосноваване, поради което и по-надолу съдът се ограничава в изводите си до наличието или неналичието по делото само на първото от двете общо заявени от касатора в изложението му основания – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отношение на третия въпрос на касатора основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице, доколкото видно от пресъздадените и в настоящите мотиви, такива на въззивния съд към обжалваното му решение в относимата им част, обстоятелствата на които въпросът се основава са нарочно и изчерпателно обсъждани от съда в мотивите му, съответно – и изводите на съда относно справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди, противно на твърденията на касатора при обосновката му към този въпрос, са съобразени с изложените във въпроса обстоятелства, а претендираното противоречие с посочената към този въпрос практика на ВКС не е налице.

Същото се отнася и до останалите три въпроса от изложението на касатора, макар и чисто семантично в мотивите на въззивния съд към обжалваното му решение да не се съдържат преки терминологични позовавания на изложените в първия и втори въпроси обстоятелства и критерии, свързани с лимитите по застраховка „ГО“, и обществено-икономическите условия към определен период, съответно – не е налице и нарочно, конкретно и подробно, единично и поотделно посочване на значението за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, на всяко от релевантните за този размер обстоятелства, при конкретно установените по делото факти, в какъвто смисъл е поставен четвъртият въпрос от изложението. Според т. 3 от р. I на ППВС № 1/13. 07.1953 г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, съдът следва мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС № 7/27. 12. 1965 година и с т. 13 от ППВС № 1/10. 11. 1985 година, където се сочи, че решението се отменя и се връща за ново разглеждане, ако към него не са изложени мотиви, и ако без тях не може да бъде извършена проверка на правилността му. При липсата на такива мотиви горната инстанция може да провери решението, ако доказателствата не са противоречиви и установяват признатото субективно право. Така следва да процедира горната инстанция и когато съдът не е дал квалификация на правото, но правните му изводи кореспондират на закона или не е посочил доказателствата, на които е основал фактическите си констатации и изводи, но те ги обосновават. С оглед изложеното не е задължително в мотивите си съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или пък за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива. Достатъчно е от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че съдът е взел предвид факта, довода или възражението, както и че е преценил съответното доказателство във връзка с останалите по делото. Тези господстващи в задължителната за съдилищата практиката на ВС постановки са възприети и доразвити и в практиката на ВКС – срв. пр. определение № 60573 от 16. 07. 2021 г. по гр. д. № 922/2021 г., Г.К., ІV г. о. на ВКС, определение № 873 от 14. 08. 2017 г. по гр. д. № 3656 по описа за 2016 година на ВКС, ТК, Четвърто г. о., определение № 60629 от 09. 09. 2021 г. по гр. д. № 1298/2021 г. на ВКС, ТК, Четвърто г. о. При така изложеното и доколкото от мотивите на обжалваното въззивно решение в конкретният случай може да се направи извод, че въззивният съд при определянето на справедливия според него размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди е взел предвид изтъкваните от касатора в първия и втория въпроси обстоятелства - обществено-икономическите условия и съобразените с тях лимити по застраховка „ГО“ към процесния период, като релевантни за този размер, съответно - и е определил този размер при отчитане на значението на всички, приети за установени по делото, и релевантни за него обстоятелства, то и по отношение на първите два, и на четвъртия от въпросите на касатора, също не е налице поддържаният от него допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение в случая не следва да бъде допуснато.

При този изход на производството по чл. 288 от ГПК по касационната жалба на касатора – ищец, насрещната касационна жалба на противната страна следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 287, ал. 4 от ГПК.

При изхода на делото в касационната инстанция касаторът няма право на разноски за касационното производство, а ответникът по касация не установява извършването на други такива освен заплатена държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване по подадената от него и оставена без разглеждане с настоящото определение насрещна касационна жалба, поради което и на страните не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11 от 14. 05. 2021 г., постановено от Апелативен съд – Варна по в. гр. д. 123 по описа на съда за 2021 г., по касационната жалба на Й. П. Й..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба, подадена срещу същото решение от Гаранционен фонд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: