ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361

София 31.08.2022 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

Членове: ГЕРГАНА НИКОВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. А. гр. д. № 3720/2021 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Мюсюлманско настоятелство – Русе, чрез процесуалния представител адв. М. Д., срещу решение № 168 от 02. 07. 2021 г. по гр. д. № 257/2021 г. на ОС – Русе, потвърждаващо решение № 260163 от 19. 02. 2021 г. по гр. д. № 6586/2016 г. на РС – Русе в частта, с която е допусната делба между Мюсюлманско настоятелство – Русе и Община – Русе на сграда с идентификатор 63427.2.636.1 по одобрената кадастрална карта на гр. Русе, с адрес гр. Русе, ул. Х. К. № 1, при дялове: 1216/2224 ид. ч. за Мюсюлманско настоятелство – Русе и 1008/2224 ид. ч. за Община – Русе. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: на чл. 236, ал. 2 ГПК – необсъждане на оплакванията и доводите във въззивната жалба; на чл. 154 ГПК – неправилно разпределена доказателствена тежест; на чл. 298 ГПК – при преценка субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по гр. д. № 5648/2007 г. на РРС. Твърди се и необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, както и допуснато нарушение на материалния закон – пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, чл. 97 ЗС. В изложението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен и процесуалноправни въпроси.

Ответната страна по касационната жалба Община – Русе е подала писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт А. С., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да достигне до извод за наличие на съсобственост между Мюсюлманско настоятелство – Русе и Община – Русе върху процесната сграда, при квоти: 1216/2224 ид. ч. за Мюсюлманско настоятелство – Русе и 1008/2224 ид. ч. за Община – Русе, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с крепостен акт № 822/03. 05. 1907 г. Р. М. вакъфско настоятелство е признато за собственик на масивно двуетажно здание, включващо: на първи етаж - 5 магазина, на втори етаж - 14 стаи и коридор, и таван приспособен за стаи, заедно с дворно пространство съставляващо парцел IX-28, с площ от 560 кв. м., в кв. 95 по регулационния план на Русе от 1946 г. Към този момент застроената площ на сградата е била 449 кв. м., а разгънатата застроена площ - 1665 кв. м.

През 1957 г., при пожар, е изгорял покривът на сградата, целият мансарден (тавански) етаж и е разрушен половината от втория етаж (обяснителна записка на л. 274 от първоинстанционното дело).

През 1958 г., с протокол № 6/15. 03. 1958 г. от заседанието на ИК на ОНС – Русе, е взето решение да се извърши замяна, на основание чл. 13 ЗИЗС, във връзка с чл. 34-37 от Правилника за държавните имоти, между Турската мюсюлманска община и държавата, като процесният имот с останките от изгорялата сграда (бивша триетажна сграда на хотел „Република“) да се придобие от държавата, а Турската мюсюлманска община да придобие два държавни имота - двуетажна масивна сграда 127 кв., със 127 кв. м. от дворното място, и масивна двуетажна сграда от 584 кв. м. с дворно място от 800 кв. м. Съгласие за замяната е дадено и от Главното мюфтийство в София.

През периода 1959 г. – 1962 г. държавата, върху основите и останките от изгорялата сграда, извършва надстрояване и пристрояване: доизгражда втория етаж, надстроява мансарден етаж, изгражда покрив, прави пристройка (със ЗП 149 кв. м. и РЗП 559 кв. м.) откъм улица О. П. свързана със сградата и непредставляваща самостоятелен обект на собственост, прави пристройка (със застроена площ 184 кв. м. и РЗП 887 кв. м.) откъм Александровска, свързана в хотелската част със сградата и непредставляваща самостоятелен обект на собственост. През 1981-1984 г. изградената през 1962 г. в двора кухня е съборена и построена нова кухня и допълваща постройка със ЗП 201 кв. м. и РЗП 515 кв. м. Така, увеличената хотелска част, заедно с двете заведения в партера на пристроените части и допълващата сграда в двора, образуват Комплекс „Балкан“. П. К. „Балкан“ се състои от три отделни във функционално отношение обекти. Основната част е хотелската, с достъп от централния вход на площад „Х. К. , по оригиналното стълбище на стария хотел „Република“. Пристроените по улиците „Александровска“ и „О. П. хотелски стаи в етажа и мансардния етаж са неразделна част от хотела, достъпни от общите хотелски коридори. Отделни обекти, с входове от двете страни на централния вход, са бившият ресторант „Гюргево“ и бившето бистро „Балкан“. Кухненският блок обслужва двата търговски обекта и има отделен вход за зареждане откъм ул. О. П. Основен инвеститор на разширения и възстановен хотел „Република“ е бил ГНС – Русе. След пристрояването и надстрояването сградата – комплекс „Балкан“ е станала със застроена площ 828 кв. м., обем 12399 куб. м.(по скица 773 кв. м.) и разгъната застроена площ 2410 кв. м. С АДС № 8430/30. 06. 1987 г. е актуван като държавна собственост комплекс „Балкан“, представляващ масивна триетажна сграда, със ЗП 828 кв. м., включваща първи етаж – кулинарен магазин, сладкарски цех, ресторант от два салона, бар, сервизни помещения, приемна на хотела и кухня за двата салона, която е на един етаж с тераса над нея, а втори и трети етажи – хотелски стаи. Новото пристроено крило откъм улица Александровска, се намира върху имот с идентификатор 63427.2.5075.

Комплекс „Балкан“ е бил предоставен за стопанисване и управление на СДТ „Обществено хранене“ – Русе. През 1989 г. последното е преобразувано в Общинска фирма „Обществено хранене“ – Русе, която поема активите и пасивите на СДТ „Обществено хранене“ – Русе към 31. 03. 1989 г. През 1992 г. ОФ „Обществено хранене“ е прекратена с ликвидация и активите и пасивите й са поети от общината. За имота е съставен АЧОС № 9154/19. 04. 2019 г.

С решение № 588 от 15. 06. 1995 г. по гр. д. № 3357/1993 г. на РРС е прогласена нищожността на замяната, сключена през 1958 г. между ГНС – Русе и Турската мюсюлманска община – гр. Русе. Постановено е общината да върне, на осн. чл. 34 ЗЗД, на Мюсюлманско настоятелство – Русе сграда от 449 кв. м., каквато понастоящем не съществува. Според експерта, липсва идентичност между описанието на имота в диспозитива на решението и сега съществуващия комплекс „Балкан“. Към настоящия момент няма имот, който да е идентичен на имота по постановеното съдебно решение.

С решение № 97 от 09. 07. 2009 г. по гр. д. № 5648/2007 г. на РРС, потвърдено с решение № 94 от 15. 03. 2010 г. по в. гр. д. № 985/2009 г. на РОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 316 от 25. 03. 2011 г. по гр. д. № 1437/2010 г. на ВКС, 2 г. о., е отхвърлен предявеният от Мюсюлманско изповедание в Р. Б. против Община-Русе, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено, че Мюсюлманското изповедание в Р. Б. е собственик, на основание крепостен акт № 822/03. 05. 1997 г., влязло в сила съдебно решение за прогласяване нищожността на договора за замяна от 1958 г. и чл. 92 ЗС, на УПИ I-636, кв. 89 по плана на гр. Русе, ведно с построената в него сграда на комплекс „Балкан“.

С решение № 173 от 11. 04. 2014 г. по гр. д. № 4/2013 г. на РОС е отхвърлен предявен от Мюсюлманско настоятелство – Русе и от Мюсюлманско изповедание – гр. София срещу държавата положителен установителен иск за собственост на процесния имот и сграда, основан на придобивна давност.

С решение № 514 от 24. 11. 2017 г. по гр. д. № 302/2017 г. на РОС, потвърдено с решение № 100 от 22. 05. 2018 г. по в. гр. д. № 13/2018 г. на АС – В. Т. недопуснато до касационна обжалване с определение № 532 от 28. 11. 2018 г. по гр. д. № 3054/2018 г. на ВКС, 1 г. о., е уважен предявен от Община – Русе против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за собственост върху 456, 60/766 идеални части от процесния имот и сграда.

От правна страна въззивният съд е приел, че въззивната жалба е неоснователна. Мюсюлманско настоятелство – Русе не е изключителен собственик на процесната сграда. С влязло в сила решение по гр. д. № 5648/2007 г. на РРС е отречено правото на изключителна собственост на Мюсюлманско изповедание на Р. Б. върху процесния имот и сграда, по отношение на Община – Русе. Мюсюлманското настоятелство – Русе е самостоятелно юридическо лице, но е местно поделение на Мюсюлманското изповедание. Предназначението на сградата, включваща хотелска част и заведения за обществено хранене, е да обслужва нуждите на Община – Русе, която е била и основен инвеститор при построяването й, същата е обект на общинската инфраструктура, предназначен за търговско обслужване и собствеността от държавна е трансформирана в общинска на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Спрямо кои лица се разпростира силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение и дали решение, по което е страна Мюсюлманско изповедание – София обвързва и местното му поделение Мюсюлманско настоятелство – [населено място], което е със статут на юридическо лице.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 141 от 21. 07. 2010 г. по гр. д. № 345/2009 г. на ВКС, 2 г. о., решение № 53 от 26. 07. 2018 г. по гр. д. № 1229/2017 г. на ВКС, 2 г. о. и др.

2. Дали в настоящия случай е относима и приложима нормата на пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА и дали при иска за допускане на съдебна делба съдът не следва първо да се произнесе по въпроса налице ли е съсобственост между съделителите.

Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/04. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4.

Въпросите не поставят за разглеждане принципни правни проблеми (процесуални или материални), а преповтарят част от изложените в касационната жалба оплаквания за постановяване на въззивното решение при съществени процесуални нарушения - на чл. 298 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК и при прилагане на неотносима за случая правна норма – пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, които оплаквания по съществото си представляват касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Обсъждането на въпросите и даването на отговор на същите, така както са поставени, е свързано с обсъждане на осъществените от страните и съда процесуални действия и с извършването на преценка за съответствие на последните с изискванията на процесуалния и материалния закон, както и за обоснованост на фактическите изводи, тоест – с преценка правилността на обжалвания съдебен акт. Извършването на такава преценка във фазата по чл. 288 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е недопустимо. Контрол върху правилността на въззивното решение би могъл да се осъществи само в случай, че последното бъде допуснато до касационно обжалване. В този смисъл, въпросите не покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК на общо основание, което би могло да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение за преценка на правилността му. В тази връзка следва да се посочи, че не е поставен никакъв въпрос, касаещ заявеното от Мюсюлманско настоятелство – Русе придобивно основание по чл. 97 ЗС – приложима ли е разпоредбата на чл. 97 ЗС в хипотезите на извършено пристрояване и надстрояване върху останки от изгоряла сграда, при което площта и обемът на пристроените и надстроени части надхвърлят площта и обема на останките от сградата.

Съгласно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, обусловил изводите на съда и от решаващо значение за изхода на делото, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.

Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се посочи следното: Липсва противоречие с посочената от касатора практиката на ВКС по първия въпрос. Въззивното решение не съдържа извод, според който силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 5648/2007 г. на РРС, с което е отхвърлен иск за собственост за процесния имот, предявен от Мюсюлманско изповедание на Р. Б. против Община – Русе, обвързва и Мюсюлманско настоятелство – Русе, което е самостоятелно юридическо лице. Съдът е споделил разрешенията, приети в мотивите към това решение и само е посочил, че Мюсюлманско настоятелство – Русе е местно поделение на Мюсюлманско изповедание на Р. Б. И третият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е разгледал и обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и доводите и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите очертани с въззивната жалба и отговора и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК е подложил на самостоятелна преценка релевантните доказателства и е обсъдил защитните тези и доводи на страните. Тези изводи са намерили писмено отражение в мотивите към въззивното решение, които обективират осъществена правораздавателна дейност по съществото на правния спор. Обстоятелството, че фактическите и правни изводи на въззивния съд не съвпадат с виждането на ищеца и поддържаните от него тези не налага извод в обратния смисъл. Разглеждането на втория въпрос – дали при иск за делба съдът следва да се произнесе по въпроса налице ли е съсобственост върху имота между съделителите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същият е обсъждан многократно в практиката на ВКС, на която действията на въззивния съд не противоречат – съдът е възприел изводите на първоинстанционния за наличие на съсобственост върху сградата между общината и настоятелството, както и квотите в съсобствеността, а разпоредбата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА е коментирана предвид извода на съда за настъпила трансформация на държавната собственост в общинска.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.

Ответната страна по касационната жалба не претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 02. 07. 2021 г. по гр. д. № 257/2021 г. на ОС – Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: