ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№216

гр. София, 25.08.022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

Л. Ц.

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1213 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от „АРЧЪР АЙДИАС“ АД, представлявано от адв. Н. Р., за отмяна на решение № 595 от 01.04.2019г. и решение от 18.04.2019г., постановени по т. д. № 2468/2018г. на СГС, ТО, VI – 13 състав.

Молителят твърди, че никога не е бил уведомяван за проведеното срещу него производство по прекратяването му на основание чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ, като по делото е бил представляван от ненадлежно назначен особен представител в нарушение на процесуалния закон и при изначална липса на основание за назначаване на такъв. Твърди, че е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което дружеството е прекратено на посоченото основание, чрез адв. Ю. Н., когото назначеният ликвидатор е упълномощил. Твърди, че в срока за администриране на въззивната жалба, е подал и молба за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, но с определение № 60 от 13.03.2020г. по т. д. № 2479/2019г. на ВКС, II т. о. решаващият съд е приел, че подадената от дружеството въззивна жалба е породила суспензивен ефект, поради което не налице влязъл в сила съдебен акт, и е прекратил производството по делото. Твърди, че поради тази констатация е оттеглил молбата за отмяна с цел окончателно приключване на производството по въззивната жалба. Твърди, че с разпореждане № 262126 от 12.02.2021г. по т. д № 2468/2018г. на СГС, ТО, VI-13 състав въззивната му жалба е върната, тъй като е прието, че решението е връчено на особения представител на дружеството и въззивната жалба е просрочена, и след осъществяване на инстанционен контрол, това разпореждане е влязло в сила. Молителят счита, че най-рано от 14.01.2022г., на която дата е постановено определение № 19 по ч. т.д. № 2222/2021г. на ВКС, II т. о., с което не е допуснат касационен контрол на въззивното определение, потвърждаващо разпореждането за връщане на въззивната жалба, решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила, тъй като от тази дата с окончателен акт на ВКС е изчерпана процедурата за обжалване на съдебния акт. Поради това поддържа, че 3-месечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече най-рано от тази дата. Молителят излага съображения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като правото му на защита е било напълно изключено поради невръчване на исковата молба в резултат на нарушение на чл. 50 ГПК, както и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като е бил представляван в производството от назначен в нарушение на чл. 29 ГПК особен представител.

О. П. на РБългария не представя отговор на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл. 307, ал. 1ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението - в случаите по чл. 303, ал. 1, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. В настоящия случай от изложените в молбата твърдения е видно, че молителят е узнал за решението, чиято отмяна се иска, най-късно на 06.08.2019г., когато е била подадена предходната молба за отмяна на същото, по която е било образувано т. д. № 2479/2019г. на ВКС, II т. о. С постановеното по това дело определение № 60 от 13.03.2020г. съставът на ВКС е констатирал, че подадената от молителя въззивна жалба срещу решението е висяща и е приел, че поради породения от нея суспензивен ефект към датата на подаване на молбата за отмяна не е налице влязъл в сила съдебен акт. Поради това е прекратил производството по молбата за отмяна и е изпратил преписката на Софийски градски съд за извършване на дължимата проверка за допустимостта на подадената въззивна жалба, като е указал, че след влизане в сила на първоинстанционното решение молбата за отмяна на молителя следва да бъде върната на ВКС по компетентност. С молба, постъпила по делото преди насроченото по него открито съдебно заседание на 29.09.2020г., молителят е оттеглил молбата си за отмяна, поради което с протоколно определение от същата дата производството по т. д. № 2479/2019г. на ВКС, II т. о. е прекратено.

От друга страна, с разпореждане от 12.12.2021г. по т. д. № 2468/2018г. на СГС, ГО, VI-13 състав е върната подадената от „А. А. АД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение № 595 от 01.04.2019г. по същото дело, тъй като съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичане на предвидения срок за обжалване. Разпореждането е потвърдено с определение № 1331 от 20.05.2021г. по ч. гр. д. № 1395/2021г. на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 19 от 14.01.2022г. по ч. т.д. № 2222/2021г. на ВКС, ТК, т. о. Поради това настоящият състав намира, че решение № 595 от 01.04.2019г. по т. д. № 2468/2018г. на СГС е влязло в сила на 31.05.2019г., когато е изтекъл срокът за обжалването му. В тази връзка следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т. 7 на ТР № № 7 от 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според които, ако решението подлежи на следващ редовен инстанционен контрол /въззивно или касационно обжалване/, но жалба не бъде подадена в срок, то влиза в сила в момента, в който е изтекъл определеният в закона срок за обжалване. Това означава, че ако жалбата бъде подадена след изтичане на преклузивния срок, тя се явява недопустима и подлежи на връщане. Доколкото в подобна хипотеза жалбата не поражда суспензивен ефект /не е пречка решението да влезе в сила/, то и последващото производство по повод обжалване на съдебния акт, с който жалбата се връща, няма отношение към момента, в който решението по същество е влязло в сила-чл. 296, т. 2, предл. първо ГПК.

При така установените факти настоящия състав намира, че срокът за подаване на молбата за отмяна е започнал да тече от узнаване на решението, чиято отмяна се иска, тъй като в случая датата на влизането му в сила предхожда този момент. Поради това подадената молба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Молителят е следвало да реализира защитата си в производството по предходната молба за отмяна на решението – в производството по т. д. 2479/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., което съгласно изрично дадените от състава с определение № 60 от 13.03.2020г. указания е следвало да продължи след приключване на производството по подадената от молителя въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Молителят обаче не се е възползвал от този ред, като е направил оттегляне на подадената молба за отмяна.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „АРЧЪР АЙДИАС“ АД, представлявано от адв. Н. Р., молба за отмяна на решение № 595 от 01.04.2019г. и решение от 18.04.2019г., постановени по т. д. № 2468/2018г. на СГС, ТО, VI – 13 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: