Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Г. църква”, чрез процесуалните представители адв.В.Н. и Л.П. срещу Решение № 705 от 10.04.2013 год. по ф. д.№ 1376/13 год. на Софийски апелативен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на „Г. църква”срещу Решение от 16.08.2012 год. по ф. д.№ 497/2012 год. на Софийски градски съд с което е постановен отказ за вписване в Регистъра на вероизповеданията при СГС на религиозната общност „Г. църква”.

За да постанови отказ, първоинстанционният съд е приел, че молителят не е изпълнил специалните изисквания ра регистрацията на религиозна общност, въведени със Закона за вероизповеданията. Съставът на САС е потвърдил отказа, като освен това е изложил и мотиви за непълнота на представения Устав на вероизповеданието, която е пречка за проверка досежно ограниченията по чл. 37 ал. 2 от Конституцията и чл. 7 ЗВ.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК процесуалните представители на касатора бланкетно са посочили хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК без да са формулирали правни въпроси, съобразени с критериите на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. или посочили съдебната практика, обуславяща прилагането на т. 2 на чл. 280 ГПК. Твърдението се свежда до неправилно тълкуване на чл. 37 ал. 2 от Конституцията и противоречие на мотивите на Решение № 12/2003 год. на Конституционния съд и Решение № 11820 от 19.01.2002 год. по адм. д.№ 7035/2002 год. на ВАС. Преди всичко, липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е обуславящият

правен въпрос

по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да е решаван противоречиво от съдилищата, Разбирането на касатора относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване

не е

противоречието с актове на Конституционния и/или Върховния административен съд, а противоречие, съобразно параметрите, въведени с т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК.

Основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК се свързва с произнасяне по въпроса „Правилно ли е решението на въззивната инстанция с което тя се позовава бланкетно на закони и константна съдебна практика на ВКС, без да ги конкретизира за сведение на страните по делото?”. Това не е правен въпрос, обуславящ прилагането на чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразно критериите на Тълкувателното решение, цитирано по-горе. А дали въззивното решение е правилно или не – това може да бъде основание за касирането му – чл. 281 т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационен контрол.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 705 от 10.04.2013 год. по ф. д.№ 1376/13 год. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.