Определение по т. д. № 2315/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Определение по т. д. № 2315/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№287

София, 10.04.2014 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ТОТКА КАЛЧЕВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2315 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от И. З. И. от [населено място] чрез процесуалния му пълномощник - адв. К. Н. срещу въззивно решение № 195/04.02.2013 г. по гр. д. № 1883/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1960/20.03.2012 г. по гр. д. № 9264/2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ за разликата от уважената част 15000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв., ведно с претенцията по чл. 86 ЗЗД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат уважени.

В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с настъпилия вредоносен резултат от пътно транспортното произшествие.

Излагат се аргументи за претърпените болки и страдания, които, според жалбоподателя, не са обезщетени справедливо.

Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване...