чл. 117, ал. 2 ЗЗД;

Министърът на правосъдието е сезирал на основание чл. 212 ГПК Върховния съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по въпроса, когато вземането за извършени подобрения е присъдено с влязло в сила решение и е обезпечено с право на задържане, дали тече погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

За да се произнесе, Върховният съд, ОСГК, взе пред вид: влязлото в сила съдебно решение, с което е признато в полза на добросъвестния владелец на чужда вещ право на задържане на вещта до заплащане на подобренията и на необходимите разноски за запазването й, има двойно действие. То, от една страна, обезпечава чрез правото на задържане вземането за подобренията и необходимите разноски, а от друга, съставлява изпълнително основание за събиране на същите суми. Правото на задържане на вещта ще съществува дотогава, докато собственикът заплати дължимите суми, за които е допуснато правото на задържане. Същото има акцесорен характер и ще престане тогава, когато бъде погасено самото вземане или правото на иск за същото. Щом като вземането е присъдено с влязло в сила решение, за събирането му съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ще започне да тече петгодишната погасителна давност и ако в този срок не бъдат предприети действия за прекъсване на давността, правото на иск за вземането ще бъде погасено, а заедно с него и правото на задържане. Упражняването на правото на задържане не е пречка, за да тече погасителната давност или да бъде тя прекъсната. Основанията, поради които давността не тече или се прекъсва, са изчерпателно показани в чл. 115 и 116 ЗЗД и между тях не е предвидено като такова основание правото на задържане. Разпоредбите на чл. 115 и 116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността са ограничителни и затова те следва да бъдат прилагани ограничително. Не може поради тази причина да се включи...