ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38

гр. София, 10.01.2024 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

разгледа докладваното от съдия Младенов ч. т.д. № 1024 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. Н. и В. Г. Н., подадена чрез пълномощника им адв. Р. И., против определение № 212 от 21.03.2023 г., пост. по в. ч.т. д.№ 170/2023 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 260074/ 20.02.2023 г. по т. д. № 717/2018 год. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от тях въззивна жалба за разликата от 1200 лв. до пълния дължим размер от 1351.72 лв.

В частната жалба се твърди, че линията на бедността не представлява критерий за освобождаване от заплащането на държавна такса, а такъв е минималната работна заплата. Наведен е довод, че съдът не е съобразил представените по делото касови бележки, удостоверяващи направени допълнителни разходи във връзка със сериозното заболяване на жалбоподателя В. Н., които не са отразени при определянето на линията на бедността. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК, жалбоподателите са обосновали допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, със следните въпроси, които считат от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно:

1. Необходимо ли е при извършване на съпоставка и съобразяване между доходите на лицето...