Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Д. ЧЛЕНОВЕ: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 2594 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. от гр. Враца, подадена чрез процесуалния представител адв. М., срещу Решение № 26 от 27.01.2022 г., постановено по адм. дело № 507/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1117/26.07.2021 г. на кмета на О. В.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че процесният обект представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът кмета на О. В. редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на Д. И. срещу заповед № 1117/26.07.2021 г. на кмета на О. В. с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж Гараж, находящ се в УПИ І-55 /имот с идентификатор 12259.1010.55 частна общинска собственост/, кв. 27 по плана на гр. Враца, [жк], пред бл. [номер]. В констативен акт № 5/07.05.2021 г., въз основа на който е издадена заповедта, е посочено, че строежът е V категория и представлява гараж, изграден от метална конструкция с покрив и ограждащи стени от LT ламарина, разположен върху част от урегулиран поземлен имот - в прилежащото предблоково пространство, с площ от 20.46 кв. м, захранен с ел. енергия, както и изграден в условията на свързано застрояване в периода 2012 г. 2021 г., без строителни книжа. Не е спорно между страните по делото, че жалбоподателят е собственик на процесния гараж.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че процесният гараж не представлява преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, а строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според административния съд анализът на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ показва, че начинът на свързване на обекта с терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за преместваем следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т. е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва обществени потребности. Прието е още, че процесната гаражна клетка не е предназначена за увеселителни, търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани с потребностите на обществото, както и че гаражите са обекти на допълващо застрояване, съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 от ЗУТ, като независимо от вида им, в това число и гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това съдът е обосновал извод, че независимо от възможността да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя начина на ползване на земята, което ги определя като строежи по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Позовавайки се на приетите по делото писмени доказателства, съдът е приел, че за процесния строеж не са представени строителни книжа - разрешение за строеж и съпътстващите го документи, което и го определя като незаконен по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като с оглед периода на изграждането му 2012 г. 2021 г. не са налице и условията за търпимост по 16 от ПР на ЗУТ и по 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот го прави и неузаконяем. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране.

Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ гараж, строителството на който е извършено без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж в периода 2012 г. 2021 г., който период не се и оспорва от жалбоподателя. При тези факти административният съд правилно приема, че описания в заповедта за премахване гараж представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен.

Правилно административният съд приема също така, че процесния гараж не представлява преместваем обект по смисъла на 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който да не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая гаражът, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. В случая се касае за гараж, който по смисъла на закона представлява постройка за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди и който, както и правилно е приел административният съд, е обект на допълващо застрояване по чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Обстоятелството, че касаторът заплаща на ОП Паркинги и гаражи Враца, наем за поставена гаражна клетка върху имот - частна общинска собственост, не обоснова извод за наличие на преместваем обект, каквито доводи се излагат в касационната жалба. Неоснователно е и възражението на касатора, че процесният обект е преместваем, тъй като в чл. 4, ал. 1, т. 4 от Нардбата за реда и условията за поставянето на преместваемите обекти за търговска, увеселителна, рекламно-информационна и друга обслужваща дейност на територията на О. В. /Наредбата/ гаражните клетки са определени като преместваеми обекти за друга обслужваща дейност. Наредбата, на която се позовава касатора, е приета на основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, която разпоредба делегира на общинските съвети правомощията по издаване на наредби, с които да се определят условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на преместваемите обекти, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация. Извън правомощията на съответните общински съвети е да определят конкретни обекти като преместваеми, като те могат само в зависимост от вида и предназначението на обекта да поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Както беше посочено по-горе, кръгът на преместваемите обекти е очертан в ЗУТ, без обаче законодателят да е предоставил на общинските съвети правомощието с наредба да конкретизират преместваеми обекти съобразно тяхното предназначение и вид. Цитираната разпоредба от Наредбата е неприложима в конкретния случай предвид регламентацията на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като по същество с тази разпоредба от наредбата се допълва законът и се разширява установената с него компетентност на административния орган.

Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е и търпим по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ и 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед периода на неговото изграждане.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Враца е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 27.01.2022 г., постановено по адм. дело № 507/2021 г. по описа на Административен съд Враца.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА