Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 2599 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Р. против Решение № 15/07.01.2022 г., постановено по административно дело № 1738/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на О. С. е отменена негова Заповед № 164/24.02.2020 г., одобряваща проект за ПУП – ПРЗ за част от поземлен имот с идентификатор 87240.40.221, местност „Беговица“, [населено място], като се образува УПИ 40-284 – за площадка за компостиране на зелен отпадък, техническа инфраструктура и обслужващи улици, одобрен е ПУП – ПП за обект „Трасета за електрификация, за водоснабдяване и за транспортен достъп УПИ 40-284“, както и План – схема за комуникационно-транспортна мрежа за електрификация и за водоснабдяване.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Основните доводи са свързани с твърдението, че посредством влязлото в сила Решение № ПВ11ЕО/2019 г. е извършена преценка за липсата на необходимост да се извърши обследване както по Закона за опазване на околната среда, така и по Закона за биологичното разнообразие.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Демерджиев, който моли да бъде уважена по съображения, съдържащи се в писмена защита.

Ответната страна – О. С. се представлява от адвокат Коджабашев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, за което излага доводи в писмени бележки. За О. Р. не се явява представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Основният мотив за отмяна на заповедта е констатираното от съда нарушение на императивната разпоредба на чл. 125, ал. 7 ЗУТ, поради непроведена процедура по реда на чл. 31 ЗБР. Този извод се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е съобразен с установените факти и с приложимия закон.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ и чл. 24 ЗОЗЗ и с нея е одобрен подробен устройствен план, целящ урегулиране на поземлен имот за изграждането на площадка за компостиране на зелен отпадък. Този имот представлява земеделска земя, попадаща в границите на защитена зона "Р. Ч. BG0000194, включена в списъка от защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора, съгласно РМС № 122/02.03.2007 г. За този вид план е приложимо изискването, разписано в чл. 125, ал. 7 ЗУТ, съгласно което заданието за проектиране следва да бъде внесено в Министерство на околната среда и водите или в съответната Регионална инспекция по околната среда и водите, за определяне на приложимите процедури по реда на Глава шеста и Глава седма, раздел I-ви от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

В представената относима преписка се съдържа Решение № ПВ-11-ЕО/2019 г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив, с което след преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка, по повод предметния проект, е постановено, че не необходимо да се извършва такава оценка. Това решение, което е влязло в сила след съдебната му проверка, е постановено след проведена процедура по реда на ЗООС и на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. Решението има за предмет единствено обследване на това какво влияние ще окаже планът върху околната среда и човешкото здраве, като не съдържа оценка за съвместимостта му със целите на защитената зона, в която попада имота. Нещо повече, изрично в него е записано, че планът подлежи на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на ЗБР.

Не е спорно, че за процесния план липсва акт, който да завършва процедурата по реда на чл. 31 ЗБР и на приложимата Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Представените от касационния жалбоподател документи, не опровергават този извод, тъй като съдържат единствено експертно мнение, но не обективират административен акт. Производството по чл. 31 ЗБР има за цел да се извърши оценка за съвместимостта на устройствения план с предмета и целите на опазване на съответната защитена територия. В този смисъл, правилно съдът е разграничил преценката за въздействие върху защитената зона, от преценката за отрицателното въздействие върху околната среда и човешкото здраве, която е единствената извършена в случая.

Горните мотиви опровергават довода на касатора, за това, че Решение № ПВ-11-ЕО/2019 г. съвместява обследване на плана както по ЗООС, така и по ЗБР. Липсата на проведена процедура по ЗБР, приключваща с акт, даващ оценка за съвместимостта на проекта с предмета и целите на опазване на защитената територия, се явява съществено нарушение, допуснато в хода на административното производство, което е довело до материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

Съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт.

По изложените мотиви и като съобрази, че решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответната страна – О. С. следва да се присъдят сторените разноски в доказан размер от 800 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/07.01.2022 г., постановено по административно дело № 1738/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА О. Р. да заплати в полза на О. С. съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА