ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225

С., 26,03,2014 година

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 2080/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] – [населено място] против решение №2046 от 21.12.2012г. по гр. д.2407/12г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация - К. Я. П. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за правилно решението на първостепенния съд, с което е бил отхвърлен, предявеният от касатора против К. П. иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ. Съдът е споделил изводите на първата инстанция за това, че ищецът не е провел пълно доказване на факта на виновното отклоняване на ответника от проверка за алкохол. Решаващият състав лаконично е обсъдил и установеното напускане на местопрестъплението от ответника, отчел е, че това е нарушение на задължение по чл. 123, ал. 2, б.”б” ЗДвП, но е направил извод, че това не означавало, че поведението му „ във всеки отделен случай” представлявало виновно отклонение от проверка за алкохол.За да постанови обжалваният резултат САС се е позовал и на задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които обаче не са обсъдени в контекста на установените по конкретния спор факти.

Разпоредбата на чл. 288...