Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И Н С. - Р, [населено място], срещу решение № 1957 от 15.12.2012г. по в. гр. д. № 2995/2012г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 2799/ 04.07.2012г. по гр. д. № 7526/2011г. на Районен съд - Пловдив, за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма] иск по чл. 74 от ТЗ за заплащане на сумата от 11 453,41 лева – погасени от ищеца задължения на ответника по договор за банков кредит, въз основа на учреден от него за чужд дълг залог върху вземания.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът, [фирма], оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения от него отговор, наименован възражение. Иска присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1950 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е приел, че ищцата - настоящ касатор не е установила наличието на облигационна връзка по договор за поръчка между нея и ответното дружество, която да доведе до изпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит, за да настъпят последиците на суброгацията. Въззивът е споделил и доводите на първата инстанция, че ищцата не е доказала произхода на средствата, с които е открила банковия депозит, с които е погасена в размер на исковата сума частта от банковия кредит, обезпечен със залог върху вземанията на ищцата към банката по депозита. Възприети са съображенията, че сумата от 12 500 лева по депозитната сметка, е изтеглена от касите на ответното дружество и на дружеството - трето лице помагач, поради което е изведено, че ищцата е изпълнила задължението си по чл. 162 ЗЗД със средства, предоставени й от тези дружества. Решаващият състав е счел за неоснователно поддържаното от касатора възражение за ирелевантност на въпроса за произхода на средствата, послужили за откриване на банковата сметка на ищцата като физическо лице. Изложени са аргументи, че случаите на суброгация, предвидени в закона, се основават на презумпцията, че платилият чужд дълг е сторил това със свои средства и поради разместване на имуществените блага е регламентирана изрично регресната отговорност в предвидените от закона хипотези на суброгиране в правата на кредитора. Тази законова регламентация почива на принципите на основния институт на облигационното право - неоснователното обогатяване. Посочено е, че доколкото средствата, послужили за откриване на депозита, са на длъжника - кредитополучател, за него не възниква регресна отговорност, основаваща се на разместване на имуществени блага - намаление на имуществената сфера на платилия дълга в полза на длъжника по кредитното задължение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси: /1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши доклад по делото тогава, когато първоинстанционният съд не е извършил такъв, или извършеният не отговаря на изискванията на чл. 146 ГПК?; /2/ Следва ли въззивният съд при препращане към мотивите на първата инстанция да изложи свои мотиви по съществото на спора или мотиви по съществото на спора, с които да даде отговор на направените пред него оплаквания?; /3/ Подлежат ли на доказване елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване като вътрешно отношение между третото лице, изпълнило чужд дълг и длъжника, чийто дълг е погасен, и от кого следва да се проведе главното доказване за това?; /4/ Необходимо ли е установяване на произхода на средствата по диспозитивна сметка на трето лице, чрез които е обезпечено, а след това и изпълнено чуждо задължение и кой следва да го установи - третото изпълнило лице или длъжника?; /5/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички представени и приети доказателства по делото при формирането на вътрешното си убеждение за фактическата обстановка по делото и при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила?; /6/ Предвиденото в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД правило приложимо ли е към договор за залог на вземане като вид договор за залог?; /7/ Правилото на чл. 155, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД специално ли е по отношение на чл. 74 ЗЗД, съответно по коя от двете пазпоредби следва да се клалифицира иска?; /8/ При какви предпоставки и обстоятелства може да се изключи основното начало, че заплатилият чужд дълг може да търси заплатеното от пряко задълженото лице и необходимо ли е за това установяване на мандатни отношения между тях?”.? ”. Във връзка с отделните въпроси се сочат различни допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Процесуалните въпросите за приложението на чл. 146 ГПК, чл. 272 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК, вкл. за обосноваността на акта и правната квалификация на иска, когато са разгледани твърдените от ищеца факти, са относими за правилността на акта и не следва да се обсъждат във фазата на селектиране на касационната жалба

Въпросите относно доказателствената тежест за установяване на фактите, изключващи суброгацията, и за основанието на регресното право са относими към предмета на конкретното дело и обуславят изхода му, поради което спрямо тях е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Налице е и посоченото от жалбоподателя допълнително основание за допускане на касационното обжалване - по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване винаги, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.

Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК

, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос:

„При залог върху вземане по банков депозит, залогодателят, изпълнил чужд дълг, встъпва ли в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, в хипотеза на плащане на задължението с представени му от длъжника средства, и кой носи тежестта на доказване на този факт, на регресното право и неговото основание?”.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 199,07 лева.

Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 1957 от 15.12.2012г. по в. гр. д. № 2995/2012г. на Окръжен съд – Пловдив.

УКАЗВА

на касатора, И Н С. - Р, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 199,07 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.