Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 2609 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ГМ-Тръмбешки-Г. Г.", чрез представляващия В. Г., против решение № 1882 от 26 ноември 2021 г., постановено по адм. д. № 2549/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "ГМ-Тръмбешки-Г. Г.", чрез представляващия В. Г. против заповед № РП-153-2020-001 от 11 ноември 2020 г. на Главния архитект на О. Н. с която, на осн. чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглено Разрешение за поставяне № 153 от 13 август 2020 г. Разрешението за поставяне е за срок от пет години и касае пет броя павилиони от по 15 кв. м. в имот с идентификатор 51500.505.42 по КККР на гр. Несебър, представляващ УПИ ІІ, в кв. 8 по плана на К.К. "Слънчев бряг-изток". Съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец като я е намерил за неоснователна.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, но е достигнал до неверни правни изводи, поради неправилно тълкуване на релевантните факти.

С процесната заповед е оттеглено Разрешение за поставяне № 153 от 13 август 2020 г., с което, за срок от пет години, е разрешено поставянето на пет броя павилиони от по 15 кв. м. в имот с идентификатор 51500.505.42 по КККР на гр. Несебър, представляващ УПИ ІІ, в кв. 8 по плана на К.К. "Слънчев бряг-изток". Главният архитект е обосновал акта си с нарушение на чл. 10, ал. 3, т. 3, б. "а" ЗУЧК, съобразно която норма в урегулирани поземлени имоти не могат да бъдат поставяне преместваеми обекти, когато с това се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояването и се намалява отредената минимална площ за озеленяване.

Административното производство пред главния архитект е инициирано от съсобственика на процесния имот, в който са поставени павилионите, като съдът е приел жалбата за редовна откъм срок. Този извод на АС Бургас не може да се приеме за безспорен, тъй като Н. Т. в жалбата си твърди, че за Разрешение за поставяне № 153 от 13 август 2020 г. е научил от писмо - съобщение с рег. № Н2КС-4937-001 от 29.10.2020 г. С същото време, от съдържанието на това писмо става ясно, че е инициирана проверка от Общината в резултат на подадена жалба от 17 септември 2020 г. за незаконно строителство в процесния имот. Не е изследвано обстоятелството от кого е подадена тази жалба, което обстоятелство би могло да доведе до други изводи относно момента на узнаване на датата на поставяне.

От правно значение тук, обаче, е обстоятелството налице ли е бил изобщо правен интерес Н. Т. да сезира съда, чрез Главния архитект, с жалба.

На първо място Тодоров не се явява лице, засегнато от оттегления административен акт. Той не е адресат на Разрешение за поставяне № 153 от 13 август 2020 г. и последното не засяга (не нарушава и не застрашава) негови лични права и интереси и не поражда задължения за него. Правото на оспорване не съществува по принцип - необходимо е оспорващият да има пряк и личен интерес. В конкретиката на настоящия казус следва да се акцентира, че ЕТ и Тодоров са съсобственици на парцела, но с нотариално заверен договор са си разпределили ползването като са определили реални части, в тази връзка, включително с нотариален акт са си учредили взаимно и право на строеж в реално ползваните части от парцела. От правото на собственост (класическата триада владение-ползване-разпореждане) двамата съсобственици делят единствено останалото право на разпореждане и това касае евентуално отчуждаване или учредяване на ограничаващи вещни тежести върху имота. Разрешението за поставяне на преместваемите павилиони е в реално ползваната от едноличния търговец част, те не представляват строеж, поставени са временно (за пет години).

Налага се логичен извод, че подадената от Тодоров жалба с вх. № Н2-УТ-5814 от 06 ноември 2020 г. е била изначално недопустима за разглеждане. Главният архитект е постановил отзива по реда на чл. 91, ал. 1 АПК при наличието на отрицателна предпоставка за това, оттегляйки благоприятен за адресата си акт. Постановеният отзив се явява недопустим административен акт поради съществено нарушение на административно-производствените правила.

Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. тълкувал е неправилно приложимите законови норми. Това е довело до формираното на неверни правни изводи.

Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед - отменена.

Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно и неправилно обосновано следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за двете енстанции - такива следва да бъдат присъдени на В. Г. и на Т. Г., платими съответно в размер на 570 лв и 1700 лв от О. Н.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1882 от 26 ноември 2021 г., постановено по адм. д. № 2549/2020 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № РП-153-2020-001 от 11 ноември 2020 г. на Главния архитект на О. Н. с която, на осн. чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглено Разрешение за поставяне № 153 от 13 август 2020 г.

ОСЪЖДА О. Н. да заплати съдебни и деловодни разноски в размер на 570 лева на В. Г. и 1700 лева на Т. Г..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА