Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Д. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 2575 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. С., чрез А. С. като процесуален представител, срещу Решение № 646 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 759 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен.
Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
О. Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Ловеч, чрез юрк. Т. К., в писмено становище, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е Решение №2153-10-2 от 05.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на С. С. с вх. № 1012-10-78/07.06.2021 г. против разпореждане [номер] от 01.04.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Ловеч, с което на основание чл. 102 ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 5 от КСО, е преизчислена пенсията й за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), считано от 01.04.2021 г.
От фактическа страна по делото е установено следното:
С цитираното разпореждане [номер] от 01.04.2021 г. определеният размер на пенсията на жалбоподателката е осъвременен, преизчислен и индексиран съобразно нормативната уредба, действаща след датата на нейното отпускате, както следва: за времето: 01.01.1994 г.-31.12.1996 г. и 01.01.1997 г. - 31.12.2009 г.; индивидуален коефициент 1.497 и средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2011 - 10.2012 г. 614.46 лева, като доходът за изчисляване размера на пенсията е 919.85 лева. Размерът е определен по два начина, съобразно 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО 568.29 лева и съобразно 7б ал. 2 от ПЗР на КСО/2019 г. 585.21 лева, като съгласно 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО, размерът по 7б, ал.2 е определен за по-благоприятен. Същият е умножен с 1.067 и е получен крайният размер на преизчислената пенсия на осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката.
Разпореждането е обжалвано пред директора на Териториално поделение на ТП на НОИ Ловеч, който със свое Решение № №2153-10-2 от 05.07.2021 г. е оставил жалбата без уважение като неоснователна.
По делото е назначената съдебно-икономическа експертиза, която съдът е кредитирал като обективно изготвена и която изцяло потвърждава констатациите и изводите на пенсионните органи досежно начина на преизчисляване на пенсията.
С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт.
Съгласно чл. 102, ал.1 от КСО (в сила от 01.01.2021 г.), пенсиите, свързани с трудова дейност за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, може да се преизчисляват по един от следните начини: 1. служебно с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; 2. по заявление на пенсионера с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията.
Според ал. 2 на цитираната разпоредба, пенсията подлежи на служебно преизчисляване по ал. 1 т. 1, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж през предходната календарна година и не е подал заявление по ал. 1, т. 2 до датата на служебното преизчисляване. Преизчисляването се извършва считано от 1 април на съответната година, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица данните за внесените осигурителни вноски, които се отнасят за времето до 31 декември включително на предходната календарна година и които са налични в информационната система на Националния осигурителен институт към 1 март на текущата календарна година. Според ал. 5, преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл. 70, съответно на чл. 75 77 от КСО, като при преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото й отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000 г. средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията, а при преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104.
След като жалбоподателката не е подала заявление за преизчисляване на пенсията си по реда на чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО, от страна на административният орган е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО за служебно преизчисляване на размера на вече отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. С..
На основание допълнително придобития от лицето осигурителен стаж след пенсиониране за периода 31.03.2020 г. до 31.12.2020 г. (00 г. 09м. 00д.) и по-точно след последното преизчисляване на отпуснатата вече пенсия с разпореждане от 01.04.2020 г., потвърдено по съдебен път, по реда на чл. 70, ал. 3, във връзка с чл. 102, ал. 5 от КСО, е преизчислен размерът на пенсията, считано от 01.04.2021 г., при общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд 46 г. 11 м. 00 д., индивидуален коефициент 1.497, средномесечен доход в размер на 614.46 лева за страната за м. 11.2011 г. - м. 10.2012 г. и доход за изчисляване размера на пенсията 919.85 лева.
Относно размера на средномесечния доход (614.46 лева) и индивидуалния коефициент (1.497), съдът се е позовал на влезли в сила съдебни решения, поради което възраженията в тази насока са неоснователни, а освен това тези констатации са потвърдени и от заключението на вещото лице.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила относно начина на водене на съдебния протокол. Съгласно чл. 150, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, протоколът се съставя под диктовката на председателя. Ако страната е имала някакви възражения относно неговото съдържание, редът за това е уреден в ГПК и не може да бъде предмет на касационно оспорване.
Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Касаторката следва да заплати на ТП на НОИ Ловеч сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 646 от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 759 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен.
ОСЪЖДА С. С. да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Ловеч сторените разноски в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА