Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Ж. П. Т. П. Б. Л. Е. И. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Т. П. по административно дело № 2562 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две искания за отмяна на влязло в сила решение № 493 от 20.01.2022 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 10299/2021 г., с което е оставено в сила решение № 3987 от 17.06.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 11567/2020 г.

Първото искане e по молба на П. Б. от гр. София. Със същото се претендира отмяна на горецитирания съдебен акт на оснавние чл. 239, т. 5 от АПК. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да участва в делото.

Второто искане e от Р. Х., А. Х. и Д. Б. чрез процесуалният им представител адв. Д. Г.. Със същото се иска отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК, поради наличието на новонастъпили факти след постановяване на решението, а именно отмяна на разпоредбата на 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и на 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността. Твърди се, че с отмяната на тези разпоредби за продължаване на наложения мораториум върху давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, искателите са придобили по давност собствеността върху недвижимия имот предмет на производството пред съда, чието решение се иска да бъде отменено.

О. М. на външните работи, чрез процесуалния си представител оспорва исканията за отмяна. Претендира присъждане на разноски

О. О. управител на област София, чрез процесуалните си представители оспорва исканията за отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Ответните страни В. П., В. П. и А. П., не изразяват становище по жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав от Първа колегия, обсъждайки допустимостта на исканията и наличието на основания за отмяна, прие за установено следното:

Искането за отмяна на П. Б. е допустимо за разглеждане, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебният акт, на който иска отмяна е неблагоприятен, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. По същество искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно.

Второто искане за отмяна на Р. Х., А. Х. и Д. Б. е допустимо за разглеждане, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебният акт, на който иска отмяна е неблагоприятен, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. По същество искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно.

Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в касационно производство по проверка на правилността на решение № 3987 от 17.06.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 11567/2020 година.

Институтът на отмяната в съдебно-административното производство е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е регламентирана в Глава четиринадесета от АПК. Раздел I (чл. 237 - 244) е наименуван Отмяна по искане на страна по делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от точка 1 до точка 6 включително. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение.

По искането от П. Б. за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е относимо само спрямо засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да упражни надлежно правото си на защита. Нормата на чл. 239, т. 5 от АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай липсват данни при постановяване на атакуваното решение да са допуснати нарушения, които биха могли да се подведат към нормата на чл. 239, т. 5 от АПК. В материалите по делото, се съдържат призовки за насрочване на открити съдебни дела, както по порвоинстанционното производство, така и пред касационното такова. Видно от призовката /л.24 от адм. дело № 11567/2020 на АССГ/ , с която П. Б. е следвало да бъде уведомен за насроченото съдебно заседание на 15.03.2021г. е изпратена до известния на административния съд адрес гр. София, ж. к. Младост 2, бл. 208 А, вх. 1, ет. 4, ап. 11. В същата е вписано, че по сведение на живущ лицето е напуснало адреса, въз основа на което с разпореждане от 18.01.2021г. административния съд е указал да се призове лицето на адрес [жк]. В изпълнение на даденото указание е изпратена отново призовка на П. Б., на която е направено отбелязване, че по сведение на съсед живее в кв. Младост. Оставено е съобщение на входа на [жк] на 19.01.2021г., с отбелязване, че не са потърсени документите. С последвало разпореждане от 29.01.2021г. съдът е указал да се извърши справка за постоянен и настоящ адрес, както и за месторабота. От същите е видно, че П. Б. е с постоянен адрес: гр. София, [жк], от 26.11.2001г. и настоящ адрес гр. София, [жк]. От представената справка на НАП е видно, че за лицето няма данни от осигурители по трудови и различни от трудовите правоотношения след месец април 2019 г. и няма действащ трудов договор. В проведеното открито съдебно заседание на 15.03.2021г., съдът е отчел обстоятелството, че е налице нередовно призоваване на страни по делото и е отложил съдебното заседание за друга дата, за която да бъде надлежно призован. С поредна призовка /л. 37 от адм. дело № 11567/2020 на АССГ / П. Б. е съобщено, че на 26.04.2021г. същия следва да се яви в АССГ, върху същата е направено отбелязване, че на 25.3.2021г. е посетен адреса в [жк] [адрес] и по сведение на съсед П. Б., живее в [жк]. Оставено е съобщение и е залепено уведомление по чл. 18а от АПК на входната врата на 25.03.2021г., от която дата започва да тече 7-дневния срок за получаване на книжата от канцеларията на съда. Видно от направеното отбелязване върху призовката същите не са потърсени към 02.04.2021г., поради което следва да се приеме, че П. Б. е редовно призован за съдебно заседание на 26.04.2021 година.

Видно от материалите по адм. дело № 10299/2021г. на Върховният административен съд се съдържат призовка /л.41 от делото/, от която е видно, че П. Б. не е уведомен за за съдебно заседание на 07.12.2021г. на адрес в гр. София, [жк] [адрес]. В същата е направено отбелязване, че по данни на съседите от 1 етаж, П. Б. живее в Младост. С разпореждане от 21.10.2021г. на съда е указано да се връчи на адреса на ответника Д. Б.. Извършено е ново призоваване на адрес [жк] [адрес] /л. 46 от делото/, като е вписано, че по сведение на живуща на адреса г-жа Халачева, Бусерски е напуснал адреса преди години. С разпореждане от 03.11.2021г. съдът е указал същия да се уведоми по телефона чрез Д. Б.. От направено отбелязване се установява, че същия е уведомен по телефон на 05.11.2021г.

Въз основа на гореизложеното Административен съд София-град и Върховният административен съд не са допуснали нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на жалбоподателя по делото, нито той е бил в невъзможност да участва по причини, които не е могъл да отстрани, поради което не е налице отменителното основание по чл.239, т.5 АПК, при което молбата за отмяна на това основание е неоснователна.

По отношение на твърденията, че административния акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същия противоречи на материалноправните разпоредби, същите са оплаквания срещу административния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, който следва да се изложат пред административния съд, а не съставляват отменителни основания по чл. 239 от АПК и поради това по реда на извънредното производство по чл. 237 от АПК, същите не могат да бъдат разглеждани.

По искането от Р. Х., А. Х. и Д. Б. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

В искането за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК като нови обстоятелства се сочи отмяната на разпоредбата на 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността и на 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността. Твърди се, че с отмяната на тези разпоредби за продължаване на наложения мораториум върху давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост искателите са придобили по давност собствеността върху недвижимия имот предмет на производството пред съда. Твърдят, че обратното действие е придадено с разпоредбата на 2 от ЗР на ЗИЗС за продължаване на наложения мораториум е прекратен по силата на Решение №3 от 24 февруари 2022г., по конституционно дело №16/2021 г. на Конституционния съд на Р. Б.

Твърдяното от искателите като ново обстоятелство и доказателство - решението на Конституционния съд, не може да бъде разглеждано като такова в хипотезите на чл. 239, т. 1 АПК. Представено е и заявление от искателите до областния управител на област София с твърдения за придобиване на имота по давност. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била заповедта за изземване по реда на чл.80 от Закона за държавната собственост, позоваването за придобиване на имота по давност е неотносимо, тъй като също е обстоятелство, свързано с материалното вещно право, чиято защита се осъществява по друг процесуален ред.

По изложените съображения, искането на Р. Х., А. Х. и Д. Б. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 493 от 20.01.2022 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 10299/2021 г., с което е оставено в сила решение № 3987 от 17.06.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 11567/2020 г., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора, искането на ответните страни за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и искателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерство на външните работи и на областна администрация гр. София сума, както следва: П. Б. следва да заплати на Министерство на външните работи и на областна администрация гр. София, за всяка от ответните страни по 100 лева, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ; Р. Х., А. Х. и Д. Б. следва да заплатят на Министерство на външните работи и на областна администрация гр. София, за всяка от ответните страни общо по 100 лева, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Във връзка с изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. Б. за отмяна по реда на чл. 237 вр. с чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 493 от 20.01.2022 г. постановено по адм. дело № 10299/2021 г. на Върховен административен съд.

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Х., А. Х. и Д. Б. за отмяна по реда на чл. 237 вр. с чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 493 от 20.01.2022 г. постановено по адм. дело № 10299/2021 г. на Върховен административен съд.

ОСЪЖДА П. Б., да заплати на Министерство на външните работи сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА П. Б., да заплати на областна администрация гр. София сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Р. Х., А. Х. и Д. Б., да заплатят солидарно на Министерство на външните работи сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Р. Х., А. Х. и Д. Б., да заплатят солидарно на областна администрация гр. София сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА