ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134
С.,
20,02,201
година
Върховният касационен съд на Република България,
първо търговско отделение, в закрито заседание на
шести февруари две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева
т. дело №
368/2011
година
. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Г. М. от [населено място] против решение № 370 от 02.12.2010 г. по гр. д. №986/2010 г. на Великотърновски окръжен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, като е заявил, че материалноправния въпрос касаел „ тълкуването на чл. 535 и чл. 536 ТЗ”. Страната е подържала, че съществувало противоречие в практиката на съдилищата относно начина на възприемане на нередовен от външна страна запис на заповед и третирането му като разписка за получената сума.Така е направен извод за наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Посочени са решение №729/03г. на ВКС, Vг. о. и решение 474/07 на П. за които общо е отбелязано- ”относно приравняване на записа на заповед с разписка за получената сума…” Посочено е и решение №496/08 на П. „ относно окачествяване на записа на заповед като частен диспозитивен документ” и други решения на ВКС и съдилищата, от които накратко са направени изводи, че записа на заповед не можел да се третира като разписка, че се...