Производството е по чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

С определение №816/30.05.2011г., по т. д. 442/2011г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил определение № 72/25.02.2011г. по т. дело №107/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, предявен от [фирма] – П. за прекратяване на дружеството [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], въз основа на овластяване от ЧСИ Н. Т. с постановление от 20.08.2010г. по изп. дело №536/2007г. Частният жалбоподател [фирма] иска отмяна на определението като неправилно. Претендира за направените в това производство разноски. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за обвързващата сила на мотивите по преюдициални правоотношения и допустимо ли е дружеството, чието прекратяване се иска да се защитава в исковия процес по чл. 517, ал. 3 ГПК, като оспорва начина на уведомяване на съдебния изпълнител или защита се осъществява само по реда на обжалване на действията на съдебен изпълнител по реда на чл. 435 ГПК.

Ответникът [фирма] не взема становище по частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от [фирма] ИСК по чл. 517, ал. 3 изр. 2 ГПК за прекратяване на дружеството [фирма], Пловдивският апелативен съд е приел, че изявлението по чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК на взискателя по изпълнителното дело – дружеството ищец, за прекратяване на участието на съдружника С. П./ върху чиито дружествени дялове е наложен запор/ не е връчено надлежно по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК на адреса посочен в търговския регистър за дружеството [фирма], което се равнява на липсата на връчване по чл. 517, ал. 3 ГПК. Счетено е, че пътя на защита на [фирма], трето лице в изпълнителното производство, е исковия, а не чрез обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК.

Въпросът за

обвързващата сила на мотивите по преюдициални правоотношения частният касатор обосновава с влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд от 31.05.2010г. по в. т. дело № 170/2010г., в мотивите на което съдът е приел, че от “приложеното изп. дело изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството е представено пред ЧСИ на дата 9.04.10г., а то е връчено на дата 19.04.10г.” то въззиваемата страна / [фирма]/ е могла да обжалва решението на съда и след като не го е обжалвала, се е съгласила с констатацията на съда за “уведомяването на 19.04.2010г.” Въпросът не е обуславящ изхода на делото, поради което не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително, Пловдивският апелативен съд е обезсилил решението на окръжния съд, постановено по т. дело №92/2009г., поради отсъствие на процесуалната предпоставка за предявяване на иска за прекратяване на търговското дружество, защото искът е предявен в тримесечния срок по чл. 517, ал. 3 ГПК. На първо място частният касатор смесва съдържащите се в мотивите констатации относно доказателствени и правно релевантни факти с разрешаването на преюдициални правоотношения, каквито не са разрешени с цитираното решение на Пловдивския апелативен съд по т. д. №170/2010г. Същото не формира сила на пресъдено нещо по спорния пред – прекратяване на дружеството, а още в по – малка степен по отношение на фактите по делото / датата на връчване на постановлението на съдебния изпълнител/. На второ място неправилно се поддържа, че мотивите на решението подлежат на самостоятелно обжалване отделно от решението, когато с него съдът се е произнесъл по преюдициално правоотношение. В т. 18 на ТР №1 от 4.01.2001г. по т. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, т. е. дружеството [фирма] няма да има правен интерес да обжалва мотивите на решението относно датата на връчване на постановлението на съдебния изпълнител, тъй като резултата от въззивното решение го удовлетворява – исковото производство по предявеният срещу него иск е прекратен. В заключение не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуален въпрос, поради което няма основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по този въпрос.

Цитираните от частният касатор съдебни актове решение №347 от 4.05.2005г. по т. дело № 631/2004г. на ВКС, ТК и решение №492/31.05.2010г. по в. т.д № 170/2010г. на Пловдивския апелативен съд не съдържат произнасяне по поставения процесуален въпрос, поради което не налице допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Посочените съдебни актове имат отношение към втория процесуален въпрос за реда за защита на страната да установи процесуалните предпоставки по чл. 517, ал. 3 ГПК за упражняване на потестативното право на правоимащата страна на иск за прекратяване на търговското дружество, когато длъжникът – ограничен съдружник, респ. дружеството, не са погасили вземането на взискателя по изпълнителното дело. По този въпрос настоящият състав на ВКС, ТК намира, че е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид вид новата уредба в действащия ГПК за обжалване на действията на съдебния изпълнител. Решение №347 от 4.05.2005г. по т. дело №631/2004г. на ВКС, ТК, на което се позовава частния касатор, е постановено по реда на отменения ГПК. С решението е прието, че постановлението на съдебния изпълнител, с което се овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството, има доказателствено значение относно факта на връчване на дружеството на заявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника в дружеството и изтичане на предвидения в закона тримесечен срок, тъй като противното би означавало да се заобиколи процесуалния ред за обжалване действията на съдебния изпълнител.

Изпълнението по чл. 517, ал. 3 ГПК е изпълнение върху дела на съдружника – длъжник за удовлетворяване вземането на взискателя. Правото на взискателя да иска от дружеството прекратяване участието на съдружника в О. е признато от процесуалния закон. То се упражнява чрез подаване на заявление до дружеството чрез съдебния изпълнител. Ако в посочения в закона тримесечен срок, считано от датата на връчване на изявлението, не бъде изплатено задължението от длъжника или от дружеството, съдебният изпълнител

овластява

взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност. Акта на овластяване не е акт на същински изпълнителни действия на съдебния изпълнител /такива ще бъдат проведени след прекратяване на дружеството и определяне на ликвидационния дял на съдружника/, но е задължителен за процесуалната легитимация на кредитора да упражни потестативното право на иск за прекратяване на дружеството. Законът не предвижда изрично обжалване на постановлението за

овластяване

. В чл. 435 ГПК са посочени легитимираните лица и подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, между които не е акта по чл. 517, ал. 3 ГПК. С оглед на тази регламентация и след като акта за овластяване има отношение към процесуалноправната легитимация на ищеца за упражняване на правото на иск, възраженията на дружеството - ответник за спазване на предвидените от закона предпоставки за неговото предявяване, могат да бъда преценявани единствено в исковото производство. С оглед на изложеното, правилен е извода на Пловдивския апелативен съд, че защитата на дружеството с ограничена отговорност срещу отсъствието на процесуалните предпоставки на чл. 517, ал. 3 ГПК за предявяване на иска за прекратяване на търговското дружество, е в исковото производство, а не по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител.

По съществото на частната жалба. Жалбата е неоснователна. Видно от данните по делото, правилно преценени от въззивния съд, заявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника – длъжник И. С. П. в [фирма] не е връчено на адреса на регистрация на търговското дружество в [населено място], с което е допуснато нарушение на чл. 50, ал. 3 ГПК. Нарушената процедура по връчване на изявлението за прекратяване на участието на съдружника в дружеството препятства течението на срока по чл. 517, ал. 3 ГПК, поради което съдебния изпълнител не е имал основание да издаде постановление за овластяване на взискателя за предявяване на иска за прекратяване на дружеството. Като краен резултат обжалваното определение е правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

определение №816 от 30.05.2011г., постановено по т. дело №442/2011г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: