Определение по т. д. № 459/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Определение по т. д. № 812/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.

№757

София, 08.12.2011 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България

, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ТОТКА КАЛЧЕВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 459 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 112 /27.01.2011 г. по в. гр. д. № 619/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3483/29.12.2009 г. по гр. д. № 2500/2007 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените исковете на жалбоподателя срещу [фирма] и В. Т., с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 45 ЗЗД, за предаване владението на собствени движими вещи и за заплащане на обезщетение за погинала продукция в размер на 9 998,14 лв. / частично от сумата 76 100,13 лв./.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразило се в немотивираност на съдебния акт, както и необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Излагат се аргументи за валидността на споразумение от 28.04.2004 г. и за отсъствие на заложно право.

Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които е маркирал в четири точки: “1/ следва ли съдът да преценява...