Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 718 от 25.10.2010 год. по т. д.№ 663/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.

Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 89 от 19.04.2010 год. по т. д.№ 158/2009 год. на Старозагорския окръжен съд с която са били отхвърлени, предявените от него срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД, произтичащи от забавено плащане на суми дължими по договори от 15.05.2006 год. Като е счел, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал постигнато от страните споразумение за уреждане на парични задължения, произтичащи от сходни облигационни отношения като приложимо към претендираните вземания, съставът на П. ги е присъдил.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК процесуалният представител на касатора бланкетно е изброил всички хипотези на чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК без да формулира правен въпрос или конкретизира съдебната практика, обуславяща прилагането на т. 1 или на т. 2 на чл. 280 ГПК. Твърдението се свежда до това, че „Налице е противоречива съдебна практика – един състав на Окръжен съд решава настоящия казус по един начин, а друг състав на апелативен съд решава по друг начин”.

Преди всичко, липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е обуславящият

правен въпрос

по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да е решаван противоречиво от съдилищата, като понятията “правен въпрос” и “ правен спор” имат различно съдържание, а е очевидно, че тезата на касатора се основава на второто. Разбирането му относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване

не е

противоречието между съдебни актове по сходни дела и не противоречието между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело, а противоречие, съобразно параметрите, въведени с т. 3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Дори да би била неправилна, различната преценка, на първоинстанционния и въззивния съд на доказателствата по делото, не съставлява основание по чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол, тъй като релевантни основания по чл. 280 ал. 1 ГПК не са изложени.

С отговора по чл. 287 ал. 1 ГПК, ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, съобразно заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. То възлиза на 13440 лв. съгласно представената фактура и кредитен превод на [фирма] и следва да бъде присъдено, доколкото възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК не е постъпило.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 718 от 25.10.2010 год. по т. д.№ 663/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА „

Строител ВД”О. да заплати на [фирма] сумата 13440 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.