Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. П. ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 2676 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу Решение № 377 от 24.01.2022г., постановено по адм. д. № 153 по описа за 2021 г. на Административен съд – София-град, с което Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати на „Холид“ ЕООД сумата от 59280 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, причинени от отменено Уведомително писмо изх. № 02-2600/5187 от 14.12.2018 г., издадено от Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
К. Д. фонд "Земеделие" твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че по заявлението на ищеца няма формиран окончателен отказ, който да е отменен от съда и се позовава на константна съдебна практика. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът „Холид“ ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните причини:
С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е счел за изцяло основателен иска, предявен от „Холид“ ЕООД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неизплатена парична помощ по заявление за подпомагане № 16/633991/0065779 от 30.03.2016 г. и Заявление № 16/633991/101663 от 14.02.2017 г. за предоставяне на държавна помощ – „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ за 2016 г. и 2017 г. Като основание на иска е посочена отмяната по съдебен ред на Уведомително писмо изх. № 02-2600/5187 от 14.12.2018 г., издадено от Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ. Съдът е приел за доказани обстоятелствата във връзка с подаване на заявлението, отказа за изплащане на паричната помощ и отмяната на този отказ.
От правна страна съдът е изложил съображения, че не споделя практиката на ВАС, според която, когато след отмяната на административния акт, съдът не решава въпроса по същество, няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Преценил е, че с Решение № 986/17.07.2019 г., постановено по административно дело № 442/2019 г. по описа на АССО практически са дадени указания за отпускане на поисканата държавна помощ, тъй като ищецът отговаря на изискванията, обективирани в Указанията на ДФЗ по съответната програма за финансиране. Съдът е приел, че липсата на изплатена държавна помощ обуславя наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди. Представените от БАБХ писмени доказателства са счетени за неотносими към спора.
Решението е неправилно. Фактите по спора са изяснени, но въз основа на тях са формирани необосновани и несъответстващи на материалния закон изводи.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая, макар да е налице незаконосъобразен акт и неполучено финансиране, липсва причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди. В тази връзка, очевидно неправилен е изводът, че липсата на финансиране сама по себе си обуславя и наличието на причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдяните вреди. Липсата на финансиране има отношение към възникването на вредата, а не към причинната връзка.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретния акт, действие или бездействие на делинквента. Същата подлежи на отделна преценка във всяко исково производство за реализиране отговорността на държавата и не се презумира при наличие на отменен акт. Неправилно в решението като аргумент за наличието на причинна връзка се сочи т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, тъй като тя касае само момента, от които е допустимо да бъде предявен искът.
Деянието е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Нужно е вредата обективно, необходимо и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на незаконосъобразното поведение. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица.
При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност.
В светлината на тези основни положения, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредата, тъй като отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане на административния орган не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се търси обезщетение като заместваща това право престация. А за да възникне правото на такава заместваща престация, каквото е обезщетението, тя очевидно следва да има какво да замести, т. е. трябва да е налице нарушеното материално право, претендирано в основното административно производство. Причинна връзка принципно не може да възникне, когато със съдебното решение преписката се връща на административния орган за разрешаване на спора.
В хипотезата на отказ за издаване на облагоприятстващ административен акт, който отказ е отменен и въпросът относно възникващите от този акт права е окончателно решен от съда, съществуването на претендираното в административното производство право се установява със самото съдебното решение. Актът за отмяната влиза в сила и от този момент правните последици на административния акт отпадат с обратно действие и се заменят с правните последици на съдебното решение, с което съответното право се признава или предоставя. Затова и в зависимост от това кога е възникнало или е следвало да възникне съответното право или благо, се преценява налице ли са липси или пропуснати ползи за съответния адресат на акта и за какъв период.
Когато преписката се връща на административния орган, за да бъде решен въпросът относно претендираните в административното производство права, тези права не възникват от съдебното решение. Тези права или блага не се считат и за признати, независимо от мотивите на отменителния съдебен акт, защото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито имат задължителния характер, присъщ на един влязъл в сила административен акт. Дали съответните права или блага ще възникнат или ще бъдат признати, зависи от административния акт, който ще бъде издаден след връщане на преписката и от неговото влизане в сила. Обстоятелството, че в случая такъв акт до момента не е издаден, отваря пътя за защита на заявителя по предвидените в АПК средства, но не го легитимира активно материалноправно да получи обезщетение, заместващо претендираното в административното производство право или благо, и то преди това право да е установено или възникнало.
В тази връзка правилно първоинстанционният съд е отказал да обсъжда представените писмени доказателства от БАБХ, касаещи материалното право, което е спорно в административното производство пред ДФЗ, а именно правото на парична помощ. Това право е различно от претендираното в исковото производство право на обезщетение. Без обаче да е възникнало и признато първото право, не може да бъде присъдено обезщетение за него. Когато като основание на иска се сочи отменен акт и преписката е върната на административния орган, съдът в исковото производство не може да замести волеизявлението на органа и по този начин да презумира наличието на материално право, като заместител на което се претендира обезщетението.
Несъстоятелен е доводът, че отхвърлянето на иска по ЗОДОВ при неприключило административно производство прегражда процесуално увреденото лице да получи обезщетение, в случай че административният орган се произнесе впоследствие. Както вече се посочи, в АПК съществуват процесуални средства, посредством които административният орган може да бъде принуден да издаде административния акт, след като преписката му е върната от съда. Издаденият нов административен акт, съответно последвалото го съдебно решение са нови факти, които няма да бъдат преклудирани от силата на пресъдено нещо на настоящото решение.
Не на последно място, ако се допусне на страните в административни производства, които не са приключили, да се присъждат обезщетения по чл.1 ЗОДОВ, заместващи претендираните в административното производство права, това би обезсмислило самото съществуване на административното производство и правото на преценка на административния орган, във връзка с което именно право на преценка преписката е върната за ново произнасяне.
По тези съображения касационната жалба на ДФ "Земеделие" е основателна. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо това предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на ответника по касация не се дължат разноски, а на касатора се дължат такива в размер на 100 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 377 от 24.01.2022г., постановено по адм. д. № 153 по описа за 2021 г. на Административен съд – София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, предявен от „Холид“ ЕООД против Държавен фонд "Земеделие" в размер на 59280 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, причинени от отменено Уведомително писмо изх. № 02-2600/5187 от 14.12.2018 г., издадено от Заместник – изпълнителен директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА „Холид“ ЕООД да заплати на Държавен фонд "Земеделие" съдебни разноски в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА