В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 364 по описа за 2012г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Г. М. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 370 от 21.07.2011г. по в. гр. д. № 552 по описа за 2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2793 от 4.04.2011г. по гр. д.№ 3260/2010г. на Благоевградски районен съд, като е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 358 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на заповед № 180 от 24.09.09г. на ректора на Ю.”Н. Р.” Б.,с която на ищцата в качеството й на декан на „Правно-историческия факултет” е наложено дисциплинарно наказание”забележка”.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по поставен въпрос, свързан с прилагането на чл. 46 от ЗНА по отношение тълкуването на нормата на чл. 65 ал. 1 от Правилника за образователните дейности на Ю. Б..

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да счете за неоснователен предявения иск, въззивният състав – като е съобразил целите, за постигането на които е въведено правомощието на декана/1.завършване на образованието в съкратен срок и 2.разширена подготовка в специалността/,е приел, че граматическото, логическото и систематичното тълкуване на чл. 65 от Правилника изисква да се разрешава да се обучават по индивидуален план студенти, които отговарят на две кумулативно предвидени изисквания:1.да са завършили успешно най-малко първи курс и 2.да имат среден успех от следването не по-нисък от много добър/5/. Второто изискване съдът е извел от горепосочените цели, защото съкратеният срок на завършване и разширената подготовка по специалността изискват наличие на много добри знания, демонстрирано усърдие и изявени успехи, като не е логично да се разрешава индивидуално обучение на студенти, които още не са завършили първата си година и чиито знания и възможности не са проверени.Съдът е акцентирал на това, че ищцата не е оспорила обстоятелството, че изброените в атакуваната заповед студенти не са имали успех от следването най-малко много добър /5/ към момента, в който тя им е разрешила да се обучават по индивидуален план, нито е навела твърдение, че те са активни спортисти или с изяви в областта на науката и изкуствата, за да попадат в изключението по чл. 65 ал. 3 от Правилника. Тя е възразила единствено, че е издала заповедите си въз основа и в изпълнение на решение на факултетния съвет, което съдът е приел за невярно, защото е установено по делото, че решението на факултетния съвет, отразено в Протокол № 7 е взето на 30.10.09г., а всички издадени от ищцата заповеди са с по-ранни дати/между 28.09.09г. и 20.10.09г./.

При тези мотиви - поставеният от касаторката въпрос за начина, по който следва да се тълкува нормата на чл. 65 от Правилника за образовател-ните дейности на Ю. Б. – е годно общо основание за допустимост съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче посоченото специално основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като нормата на чл. 46 от ЗНА е ясна и недвусмисена, прилага се еднакво в практиката и не е налице изменение в обстоятелствата, които да налагат някаква промяна.В случая – въззивния съд е тълкувал спорната норма на чл. 65 от Правилника именно според вложения в нея смисъл, който е извел от целта на тълкувания акт и основните начала на правото.Нормата на чл. 65 от Правилника, съгласно която „

на студенти, завършили успешно най-малко първи курс, със среден успех от следването не по-нисък от много добър/5/,ръководителят на основното звено може да разреши да се обучават по индивидуален план с цел:1. завършване на висшето образование в съкратен срок и 2.разширена подготовка в специалността, като се запазва или удължава срока на обучение

” – не следва да се тълкува в посочения едва в касационната жалба смисъл, че е достатъчно студента да е завършил първи курс със среден успех от следването не по-нисък от много добър/5/,за да може да му се разреши да

се обучава по индивидуален план.Но дори и да се приеме обратното - на този етап - това би било ирелеватно за изхода на спора, тъй възражението – не е наведено своевременно/с исковата молба/, не е изследвано и в хода на производството не са събирани доказателства – дали посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание студенти отговарят на това изискване - да са завършили първи курс със среден успех от следването си не по-нисък от много добър /5/.

Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице посоченото от касаторката основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 370 от 21.07.2011г. по в. гр. д. № 552 по описа за 2011г. на Благоевградски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.