ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889

ГР. С., 21.06.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.06.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №236/12 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. В. и на Л. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/, с което е отхвърлен искът на касаторите срещу И. В. и И. Д. по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - за признаване нищожността на сключения между ищците и първия ответник договор за продажба на недвижим имот с нот. акт №177/17.03.08 г., като привиден, прикриващ дарение на имота, и по допускане на обжалването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Поставят като значими за спора и решени в противоречие с трайна практика на ВКС по ГПК, отм. въпросите: каква форма и съдържание има обратният документ, от кои лица следва да изхожда, необходимо ли е неучастващо в договора лице / в случая съпруга на приобретателя на имота/ да издава обратен документ или обратното писмо на всички участници в договора е достатъчно за разкриване на привидността му. Сочи, че от значение за спора и за точното прилагане на закона по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК са ”правните въпроси по приложението на чл. 17 и 26 от ЗЗД, както и за правната същност и природа на обратното писмо и начина на разкриване...