ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859

ГР. С., 15.06.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.06.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №199/12 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр. д. №833/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу А. [фирма] с пр. осн. чл. 344, ал. 1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „монтьор електрооборудване”, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ със заповед от 26.10.10 г., считано от 4.11.10 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 от ГПК с всичките й хипотези. Намира, че от значение за спора са въпросите: обосновано ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, когато в заповедта е упоменат само отказът на Д. за издаване на разрешение за работа на стратегически обект, без да е посочена конкретната причина и за коя от страните е обективната невъзможност; законосъобразно ли е прекратяването на Т. на посоченото основание, ако административният акт, на който се е позовал работодателят не е съобщен на работника по реда на АПК и не е влязъл в сила и може ли съдът, разглеждащ спора по чл. 344, ал. 1 от КТ, да извършва проверка на причината за обективна невъзможност и за...