ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията А. Саралиева ч. гр. дело № 183/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на С. К. Г. срещу определението от 14.02.2011 г. по гр. д. № 5034/2002 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Б състав, с което е обезсилено решението от 17.06.1999 г. по гр. д. № 4162/1997 г. на Софийския районен съд, 31 състав, за отхвърляне на иска на касатора срещу [фирма] в несъстоятелност с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане Софийски градски съд е приел, че щом като с решение от 14.07.2000 г. по гр. д. № 131/1996 г. на СГС, VІ отд., 7 състав е прекратено производството по несъстоятелност на ответника и същия е заличен от търговския регистър, той e престанал да съществува като правен субект, универсално правоприемство не е налице, и при настъпилата в хода на висящия процес липса на правоспособна страна производството по делото става недопустимо.

Определението е правилно. Изложените от съда изводи за недопустимост на производството по делото са законосъобразни. В хода му съдът по несъстоятелността е постановил решение, с което е прекратил производството по несъстоятелност и е заличил [фирма] в несъстоятелност от търговския регистър, като това решение е обнародвано в ДВ бр. 59/21.07.2000 г. и вписано в търговския регистър. Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса. Със заличаването му търговското дружество е загубило качеството си на юридическо лице, своята процесуална правоспособност, качеството на страна по смисъла на чл. 15 ал. 1 ГПК отм., сега чл. 27 ал. 1 ГПК. Ответникът по иска нито би могъл да извършва правно валидни...