ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 832

София, 12.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр. дело № 309/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на прокурор С. Д. А.- О. П. В. против решение № 1522 от 09.12.2010 г. по в. гр. д. № 1389/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 23.04.2010 г. по гр. д. № 596/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която предявеният от Д. Н. Д. против П. на РБ иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва и разноски.

Ответникът по жалбата Д. Н. Д., чрез пълномощника му адв. Н. М., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въпроса за обема и най - вече обхвата на доказателствата за установяване на неимуществените вреди не се третира еднозначно в практиката на съдилищата, като в някои решения се приема, че след като ищецът е бил обвиняем и подсъдим и в последствие оправдан, неминуемо е търпял неимуществени вреди и същите не се нуждаят от нарочно доказване, а в други решения се приема, че следва да се събират доказателства, обосноваващи конкретните претенции,...