Производството е по чл. 290 от ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Г. Б. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр. д. №200/11 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, след констатацията, че по процесуалните въпроси: а/ за задължението на въззивната инстанция да събере доказателства, които страната не е представила поради пропуск на първоинстанционния съд да укаже как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните от страните факти и б/ за разпределението на доказателствената тежест конкретно в спора по чл. 195 и чл. 197 от ЗЗД - въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК и на трайната практика на ВКС, формирана при действието на ГПК, отм.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствени правила и необоснованост и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговор съображения.

Третото лице – помагач [фирма], гр. Ст. З. също оспорва жалбата като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: В. съд е отхвърлил исковете на касатора срещу [фирма] с пр. осн. чл. 195 и чл. 86 от ЗЗД – за връщане на сумата от 15 300 лв., платени от ищеца като цена на продадения му от ответника с договор от 18.06.07 г. и предаден му на същата дата лек автомобил „Л. нива 1,7i ”, ведно с мораторна лихва от 5 715 лв. за периода 9.09.07 – 18.06.10 г.. Автомобилът е с установен недостатък – екологичен модел на двигателя Евро 2, и е забранен за регистрация в РБ, след приемането й в ЕС, което го прави негоден за употреба според предназначението му. Искът за връщане на платената цена е приет за неоснователен поради изтеклата към завеждането му шестмесечна давност по чл. 197, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Според въззивния съд тя е приложима в случая, тъй като по делото не е установено продавачът съзнателно да е премълчал недостатъка, като предпоставка за прилагане на тригодишната давност по чл. 197, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

Изводите на въззивния съд за последното са необосновани и незаконосъобразни:

Според трайната практика на ВС и ВКС преди да реши спора дали вземането на ищеца е погасено по давност, съгл. чл. 197 от ЗЗД съдът е длъжен да изясни обстоятелствата за прилагане на единия или другия давностен срок / р. №698/80 г., І-во г. о. ВС/. Д. срок за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл. 197 ЗЗД започва да тече от предаването на вещта и е независим от гаранционния срок за продажба на същата вещ, предвиден в договор между страните или нормативни документи. Гаранционната отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, те не си влияят и не се изключват взаимно. Купувачът може да избира между тях, но не може да търси едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете отговорности – ТР №88/84 г., за което възразява и ответникът по иска. По делото няма данни ищецът да е използвал и да е удовлетворил правата си въз основа на гаранционната отговорност, за да не може да ги търси по правилата на законната.

С исковата молба по настоящото дело се претендира законната отговорност на продавача за недостатъци, чрез връщане на платената за вещта цена на осн. чл. 195 от ЗЗД. Посочено е, че продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, заради който автомобилът не може да бъде регистриран и да се движи в РБ. Знанието и респ. съзнателното премълчаване на недостатъка от продавача не се презумират, а следва да се докажат от ищеца, който ги твърди / р. по гр. д. №113/02 г. на пето г. о. на ВКС/. Това разпределение на доказателствената тежест за твърдения и подлежащ на доказване факт не е указано в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК. В проектодоклада неправилно е посочено / и грешката не е коригирана след това в хода на производството/, че ищецът следва да докаже недостатък на вещта, който я прави негодна за регистрация и употреба и че е уведомил продавача за недостатъка; последният като ответник по иска следва да установи, че вещта няма недостатъци, както и че не е знаел за недостатъка, ако има такъв. Законът изрично изисква съдът да укаже в доклада разпределението на доказателствената тежест – чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. Неизпълнението на това задължение / вкл. с неправилни указания/ е процесуално нарушение на първоинст. съд, за което въззивният съд следи и при необходимост повтаря опороченото действие – р. по гр. д. №304/10 г. на трето г. о., по гр. д. №124/11 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.

След отхвърляне на иска от първоинстанционния съд по съображения за приложима и изтекла кратка давност по чл. 197 от ЗЗД, ищецът е поискал от въззивния съд да приеме като ново доказателство за знанието на продавача за недостатъка и съзнателното му премълчаване при продажбата сервизната книжка на автомобила. Това искане не е уважено от въззивния съд на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК, като е прието, че възможността да се сочат нови доказателства е преклудирана и ОС не констатира процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които да предпоставят приемането на доказателствата на осн. ал. 3. Този извод при данните по делото противоречи на закона и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК – напр. р. по гр. д. №378/09 г. на ВКС, четвърто г. о. Според даденото с нея тълкуване на закона, във въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 от ГПК. Такива са и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства.

В. решение е неправилно - постановено е при съществено нарушение на процесуални правила, довело до неизясняване на делото откъм фактическа страна и до необоснован извод за приложимата за вземането давност. Това налага отмяна на решението на ОС и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане ОС следва да приеме на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК приложенато към въззивната жалба ново доказателство / сервизна книжка на л. а./ и да обсъди подборно изложените във въззивната жалба доводи на ищеца за съзнателното премълчаване на недостатъка от страна на продавача и приложимата давност.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр. д. №200/11 г. от 27.04.11 г.

Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: