отговорност за чужди виновни противоправни действия

държавна такса

освобождаване от такси и разноски

задължителна сила на присъда /споразумение/

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354

ГР. С., 21.05.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.04.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №233/12 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. К., С. Д. и М. С. срещу въззивното определение на Апелативен съд Б. по гр. д. №34/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторите срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 49 от ЗЗД, поради невнесена държавна такса. В частната жалба се сочи, че всички ищци не дължат държавна такса по иска за вреди от непозволено увреждане на осн. чл. 84, ал. 1, т. 4 от ГПК, а за първите две са налице и предпоставките за освобождаване от внасянето на д. т. по чл. 84, ал. 2 от ГПК, които съдът не е преценил по евентуално направеното за това искане.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 от ГПК. Намират, че по въпросите за предпоставките за недължимост на д. т. по чл. 84, ал. 1, т. 4 от ГПК и за освобождаване от внасянето й по чл. 83, ал. 2 от ГПК въззивното определение противоречи на приложените определения и решения на първоинстанционни и въззивни съдилища. Определенията са неотносими към въпросите, а за решенията на...