Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма] и Министъра на икономиката, енергетиката и туризма срещу решение № 123 от 13.06.2012 г. по в. гр. д.№ 313 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.

[фирма] обжалва решението на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 113 от 30.04.2010 г. по гр. д.№ 690 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд за уважаване на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК отм. във връзка с пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС за установяване на собствеността на общината върху 32,20 % ид. ч. от хотелски комплекс „Ш.”.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма обжалва решението на Варненския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 113 от 30.04.2010 г. по гр. д.№ 690 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд за уважаване на установителния иск за собственост срещу М. и за прекратяване на производството по делото спрямо този ответник.

В касационната жалба на [фирма] се твърди, че решението на Варненския апелативен в обжалваната от този касатор част е недопустимо и неправилно - основания за обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Твърди се, че решението противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС по следните два правни въпроса: 1. Може ли при липсата на изрична правна норма, уреждаща съинвестирането като самостоятелен източник за възникване на съсобственост върху недвижим имот, да се приеме, че е възникнала такава съсобственост и по-конкретно при влагане на средства за построяване на сградата от общината и от друго юридическо лице възниква ли съсобственост между общината и това друго юридическо лице на основание пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС, 2. Коя материалноправна норма следва да приложи съда - тази, която е действала при предявяване на иска или тази, която е действала към момента на постановяване на съдебното решение и по-конкретно коя редакцията на пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС, която намира приложение в конкретния случай. Като практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречало по посочените правни въпроси, са посочени и представени следните решения: решение № 222 от 20.06.2012 г. по гр. д.№ 44 от 2012 г. на ВКС, Първо г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 52 от 16.02.2010 г. по гр. д.№ 648 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 200 от 28.05.2009 г. по гр. д.№ 935 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г. о., постановено по реда на отменения ГПК и решение № 121 от 20.07.2001 г. по гр. д.№ 1316 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г. о., постановено по отменения ГПК. Освен това, според този касатор, произнасянето на ВКС по поставените правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В касационната жалба на М. се твърди, че решението на Варненския апелативен съд в обжалваната от този касатор част е неправилно - основание за обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Твърди се противоречие с посочена задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 222 от 20.06.2012 г. по гр. д.№ 44 от 2012 г. на ВКС, Първо г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 52 от 16.02.2010 г. по гр. д.№ 648 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 200 от 28.05.2009 г. по гр. д.№ 935 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г. о., постановено по реда на отменения ГПК, решение № 121 от 20.07.2001 г. по гр. д.№ 1316 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г. о., постановено по отменения ГПК/ по следните правни въпроси: 1. Възможно ли е на основание пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС да възникне съсобственост между общината и друго юридическо лице, което също е инвестирало средства за изграждането на сградата и 2. Коя е приложимата редакция на пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС при спор за собственост между общината и трети лица и по-конкретно разпростира ли действие тази норма върху имоти, включени в капитала на търговско дружество с държавно участие.

Пълномощникът на ответника [община] оспорва двете касационни жалби.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:

1. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА М.: Тази касационната жалба е срещу решението на въззивния съд в частта му, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд по иска за собственост, предявен от [община] срещу Министъра на икономиката, енергетиката и туризма и е прекратено делото срещу този ответник. В мотивите на въззивното решение са изложени два довода за недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение срещу Министъра на икономиката, енергетиката и туризма: 1. Че Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е държавен орган и в това си качество може да е страна в административно производство, но не и в гражданско производство, където следва да участва юридическото лице - Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Този министър може само да представлява Държавата по дела за собственост и то само в определените в закона случаи и 2. Че върху спорният имот М. не е упражнявало права на Държавата и не е ресорно министерство. Във връзка с тези мотиви на съда за обезсилване на решението на първоинстанционния съд касаторът не е посочил правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК - такъв, който е обусловил изводите на съда в решението в обжалваната му част за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на делото. Посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси /1. Възможно ли е на основание пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС да възникне съсобственост между общината и друго юридическо лице, което също е инвестирало средства за изграждането на сградата и 2. Коя е приложимата редакция на пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС при спор за собственост между общината и трети лица и по-конкретно разпростира ли действие тази норма върху имоти, включени в капитала на търговско дружество с държавно участие/ касаят спора по същество, не са обусловили изводите на съда за постановяване на решението за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото по отношение на М. и като такива не са въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Други въпроси се на посочени от този касатор, а съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр. д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС настоящият съдебен състав не може да разглежда въпроси, извън посочените от касатора, с изключение на такива, касаещи нищожността и недопустимостта на решението. Поради това касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд за частично обезсилване на решението на Шуменския окръжен съд и за прекратяване на делото по отношение на ответника Министър на икономиката, енергетиката и туризма не следва да се допуска.

2. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА [фирма]: Първият посочен в изложението към тази жалба правен въпрос, уточнен от съда е: възниква ли съсобственост на основание пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС между общината и търговско дружество с държавно участие при съинвестиране на средства за изграждането на един обект, който в последствие е бил включен в капитала на това търговско дружество. Този въпрос е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е обусловил изводите на въззивния съд в решението за уважаване на предявения от О. Ш. срещу [фирма] иск за собственост върху 32,20 % ид. ч. от процесния хотелски комплекс.

По този въпрос не се констатира противоречие с посочените от този касатор решения на ВКС. В решения поставеният правен въпрос не е бил предмет на разглеждане: В решение № 222 от 20.06.2012 г. по гр. д.№ 44 от 2012 г. на ВКС, Първо г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК е налице произнасяне по въпроса дали реституцията на реална част от имот по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС води до възникване на съсобственост в идеални части между реституирания собственик и Държавата като собственик на останалата реална част от парцела, а в решение № 52 от 16.02.2010 г. по гр. д.№ 648 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е даден отговор на въпроса: може ли да възникне съсобственост по силата на реституция по реда на ЗСПЗЗ между наследниците на бившия собственик на земеделския имот и ползувателя на този имот.

Въпросът обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по него е налице неяснота, липсва практика на ВКС и се налага тълкуване на нормата на пар. 10, ал. 1 от ПЗР на ЗОбС. Ето защо, касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд в тази част следва да бъде допуснато.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 123 от 13.06.2012 г. по в. гр. д.№ 313 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е обезсилено решение № 113 от 30.04.2010 г. по гр. д.№ 690 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА МУ за уважаване на установителния иск за собственост на [община] срещу Министъра на икономиката, енергетиката и туризма и за прекратяване на производството по делото спрямо този ответник.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 13.06.2012 г. по в. гр. д.№ 313 от 2011 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 113 от 30.04.2010 г. по гр. д.№ 690 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд за уважаване на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК отм. за установяване на собствеността на общината върху 32,20 % ид. ч. от хотелски комплекс „Шумен”.

ДАВА едноседмичен срок на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 6 665 лв. /шест хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне в срок на държавната такса касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.