Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Т. И. против решение № 466 от 09.03.2012г. по гр. д.№ 1496/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.04.2011г. по гр. д.№ 304/2011г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск против Х. В. Х. и И. П. Х. Х. за заплащане на сумата 5125 лв., представляваща половината от стойността на извършени подобрения в апартамент № 77, находящ се в [населено място],[жк]бул. Вл. В.” [жилищен адрес] собственост на ответниците.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, поради това, че съдът се е произнесъл по неправилно квалифициран от него иск, прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 72 във вр. с чл. 74 и чл. 69 от ЗС и за необоснованост на решението.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК се развива тезата, че в противоречие с ПП № 1/1985г. на ВС, т. 10 и Р № 45 от 20.04.2010г. по т. д. № 516/2009г., ІІ т. о..при определяне на действителното основание на предявения иск съдът не е изходил от обстоятелствената част на исковата молба и заявеното искане за правна защита, защото е разгледал претенцията като такава за разноски, а не за подобрения. Вторият въпрос е за това от кой момент тече погасителната давност за претенция за подобрения, заявена от владелец и какво е значението на предявения иск за ревандикация срещу него. По този въпрос се твърди противоречие с ПП № 6/1974г. и Р № 90 от 12.02.2009г. по гр. д.№ 4562/2007г.І гр. о. Поставен е и въпроса оборена ли е презумпцията на чл. 69 от ЗС ако извършилият подобрения е допуснат в имота от собствениците и чия е доказателствената тежест за оборването й. По този въпрос се твърди противоречие с ПП № 6/1974г. Така и по трите въпроса се навежда основанието за допускане по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като при определяне на квалификацията, съдът се е съобразил с изложените обстоятелства в исковата молба и уточнението й, и със задължителните указания, дадени от въззивната инстанция при първото разглеждане на делото от окръжния съд. По останалите въпроси се възразява, че съдът се е съобразил с практиката съобразно доказаното по делото.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Същата е допустима, съгласно определение № 53 от 25.01.2013г. по ч. гр. д.№ 622/2012г. на ВКС ІІ гр. о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил следното. Подобренията, чиято увеличена стойност се претендира са правени до 2001г. от ищцата М. И. и съпруга и В. Х. В. в апартамент, собственост на родителите на съпруга. Гражданският брак между М. И. и В. В. е сключен на 20.06.1982г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 31.12.2004г. С потвърденото от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата до прекратяване на съсобствеността между тях върху друг имот. С влязло в сила решение № 519/18.02.2008г. по гр. д.№ 5080/2007г. ищцата е осъдена да предаде апартамента на ответниците по настоящото дело – собственици на апартамента. Предприети са действия по принудително изпълнение на това решение срещу ищцата, но изпълнението е спряно като обезпечение на настоящия иск. В исковата молба се твърди, че подобренията са правени в периода 2001г.-2004г. със знанието и без противопоставянето на ответниците и се иска солидарното им осъждане за от стойността на подобренията. СТЕ е установила, че стойността на разходите за извършените подобрение е общо 4546, а на увеличената стойност на подобренията – 5562.

С решение по гр. д.№ 4804/2009г. е отхвърлен предявения иск, който е квалифициран по чл. 59 от ЗЗД. Въззивната инстанция с решение по гр. д.№ 1484/2010г. е приела, че е предявен иск по чл. 74 от ЗС, тъй като ищцата твърди, че със съпруга и са извършили подобренията като недобросъвестни владелци със знанието и без противопоставянето на собствениците. Отменено е решението на РС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС за произнасяне по предявения иск. При новото разглеждане съобразно приетата квалификация в отменителното решение, РС е приел, че иска е по чл. 74 от ЗС, че ищцата може да претендира увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, която обаче не е доказана, тъй като с извършените ремонтни работи може стойността на апартамента дори да се е намалила.

С обжалваното решение, съдът е приел, че от установената по делото фактическа обстановка, отношенията между собствениците и сина и снаха им може да се квалифицират като заем за послужване, от което следва че ищцата и бившият й съпруг са имали само качеството на държатели, защото не са имали намерение за своене на имота и това не им дава право да претендират за увеличената стойност на апартамента в резултат на подобренията. Само алтернативно съдът е посочил, че дори да се приеме, че е било установено владение, то последиците от него са заличени с оглед предявяване и уважаване на иска по чл. 108 ЗС, предявен от ответниците против ищцата и отдалечение период от време – преди 2004г. и възражението за давност. Така поради това, че ищцата не е била владелец на имота не е обсъждан въпроса дали подобренията са правени със знанието и без противопоставянето на ответниците, а иска е отхвърлен.

По първия поставен въпрос за допустимостта на решението. Правната квалификация на предявения иск е определена с първото възивно решение, което не е било обжалвано. Въззивният съд се е съобразил с уточнението на иска, направено с молба на л. 36 от делото на РС, с което се твърди, че подобренията са извършени от съпрузите като владелци със знанието и без противопоставянето на собствениците и се претендира увеличената стойност на подобренията. При второто разглеждане на делото, РС се е съобразил с дадените указания в отменителното решение – задължително за съда и за страните и е квалифицирал претенцията по чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС. Възивния съд при второто разглеждане на делото е възприел същата квалификация на основание заявените твърдения и искане към съда, но е приел за доказано, че ищцата е имала качеството на държател, а не на владелец, както тя е твърдяла. Това обаче е без значение, тъй като по чл. 74, ал. 2 ЗС претендиращият увеличената стойност на имота не е необходимо да е владелец. Права по този текст имма и държателя. В този смисъл не е налице вероятна недопустимост на решението, поради което няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по първия поставен въпрос.

Последният въпроса: оборена ли е презумпцията на чл. 69 от ЗС ако извършилият подобрения е допуснат в имота от собствениците и чия е доказателствената тежест за оборването й. Възивният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че ищцата не е имала качеството на владелец, а е била само държател. При установеното, че родителите на съпруга са допуснали него и ищцата, като семейство да живеят с собствения им имот е доказано качеството им на държатели и няма основание да се прилага презумпцията на чл. 69 от ЗС. Въпроса от кой момент тече срока за погасителна давност за подобрения и какво е значението за водения срещу извършилия подобренията ревадикационе иск е относим към решаващите мотиви на съда. По този въпрос приетото от възивната инстанция е в противоречие с т. 13 от ПП № 6/74г., поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 466 от 09.03.2012г. по гр. д.№ 1496/2011г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. Т. И..

УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в едноседмичен срок от съобщението по сметка на В. в размер на 102,50 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще се върне.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: