ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101

С., 01.03.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 март две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело

№ 1555 /2013

година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. Д. Б. против определение № 119 от 16.11.2012г. по СП 121/12г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.09.2012г. по гр. д.№ 26/12г. НА Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от К. против К. П. Б., М. Д. Б., М. К. Б., В. К. Б. и [фирма] чрез налагане на възбрана на недвижими имоти и запор на движими вещи.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като обезпечението е допуснато без да е доказана вероятната основателност на бъдещия иск, защото не е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 3 от ЗОПДИППД, част от имуществото не е придобита през инкриминирания период и няма причинна връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, а и то било съпружеска общност, като презумпцията за принус на съпругата не била оборена.

В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. достатъчно ли е да има твърдение за повдигнато обвинение, за да се допусне обезпечение. 2. следва ли основателното предположение за придобиване на имущество от престъпна дейност да бъде обвързано с престъпната дейност и по-конкретно може ли да има основателно съмнение когато имуществото е придобито преди инкриминирания период. По двата въпроса се твърди основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Ответникът по касация К. оспорват допускането на обжалваният съдебен...