Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решението от 16.05.2012г. по гр. д.№16087/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ответницата сума над 15 136,58лв. до 30 273,17лв..

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН, което е довело до обогатяване на ответницата за негова сметка. При връщане на имота в наследството той следвало да заплати на ответницата само нейната припадаща се част от разполагаемата част, а не цялата разполагаема част.

Ответницата в производството А. П. Л. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение №894 от 21.11.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса как се извършва възмездяване по чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

При определени в чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН условия завещаният или подарен имот се връща в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Законът има предвид простата хипотеза, при която заветникът или надареният не е същевременно и наследник. Когато обаче заветникът или надареният е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, той има наследствен дял от върнатия в наследството имот и може да го получи посредством делба. Този наследствен дял включва изцяло неговата запазена част от наследството, както и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от разполагаемата част той ще получи по реда на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН от наследника, упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН. С други думи – в тази хипотеза съдът следва да присъди на ответника в пари по реда на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част. В този смисъл е и решение №3066 от 19.12.1964г. по гр. д.№2012/1964г. на ВС, І ГО, цитирано и в теорията – „Запазена част в наследството” на проф.П. В., „С.” 1994г., стр. 104.

По съществото на касационната жалба.

С обжалваното в настоящото производство решение от 16.05.2012г. по гр. д.№16087/2011г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 20.06.2011г. по гр. д.№35621/08г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и ищецът С. П. С. е осъден да заплати на ответницата А. П. Л. на основание чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН сумата от 30273,17лв., представляваща стойността на цялата разполагаема част от наследството.

По делото е установено, че ищецът и ответницата са брат и сестра, наследници на баща си П. С. И.. Приживе наследодателят е продал на ищеца ид. част от дворно място и къща в гр.”София”,[жк], а на ответницата е дарил останалата ид. част. С. С. е завел срещу сестра си иск за делба на имота, като в делбеното производство е предявил и иск по чл. 30, ал. 1. Районният съд е уважил този иск и при условията на чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН е върнал дарената ид. част от имота в наследството. Допуснал е делба на целия имот при квоти ид. част в СИО за ищеца С. С. и съпругата му Н. С.; ид. част за С. С. и ид. част за А. П. Л.. Осъдил е С. С. да заплати на А. Л. сумата от 30 273,17лв., представляваща равностойността на цялата разполагаема част от наследството.

Решението на районния съд е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на имота.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която ищецът С. С. е бил осъден да заплати на А. Л. сумата от 30 273,17лв., въззивният съд е приел, че не е налице разместване на блага при прилагане на правилото на чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН. Не е налице обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, тъй като съдът и е присъдил стойността на разполагаемата част на наследодателя, в пълно съответствие с посочения текст от Закона за наследството. След като ищецът е поискал намаляване на дарението и възстановяване на запазената му част от наследството, именно той следва да възмезди надарената със стойността на разполагаемата част при връщане на дареното имущество в наследството.

Решението е неправилно.

Заветницата А. Л. е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. При връщане на дарения имот в наследството, тя получава своята наследствена ид. част от него, т. е. получава имущество на стойност 45 393,50 лв., както и ид. част от влога на наследодателя – 46,27 лв. или общо 45439,77лв. От тази сума 2/3 или 30 293,18 лв. са нейната запазена част от наследството, а 1/3 или 15 146,59 лв. – припадащата и се част от разполагаемата част на наследодателя. Другата част от разполагаемата част в размер също на 15 146,59лв. следва да и бъде присъдена по реда на чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН и по този начин тя ще получи пълния размер на разполагаемата част. Като е присъдил два пъти по-голяма сума, въззивният съд е ощетил ищеца. Неговата запазена част от наследството също е 30 293лв. и това е сумата, която той следва да получи като чист актив при уважаване на иска му по чл. 30, ал. 1 ЗН. Вместо това той е получил имущество на стойност 45 393,50лв. /неговата наследствена част от имота, върнат в наследството/ и задължение в размер на 30 273,17лв., т. е. чистият актив е два пъти по-малко от запазената му част. Това несъответствие следва да бъде отстранено в настоящото производство, като по реда на чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН бъде присъдена само от разполагаемата част, вместо цялата разполагаема част.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1070лв.

Водим от изложеното

,

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решението от 16.05.2012г. по гр. д.№16087/2011г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е потвърдено решението от 20.06.2011г. по гр. д.№35621/08г. на Софийски районен съд, в частта, с която С. П. С. е осъден да заплати на ответницата А. П. Л. на основание чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН сума над 15 146, 59лв. до 30 293,17лв.

ОСЪЖДА

А. П. Л. от [населено място],[жк], [улица] да заплати на С. П. С. от [населено място],[жк] [улица] сумата от 1040лв. разноски за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: