№ 92

София, 19.02. 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 889/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от А. К. Т. и Г. В. М. чрез адвокат П. Д., срещу въззивното решение № 101 от 12.06.2012 г. по в. гр. д. № 107/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените срещу касаторите искове за ревандикация на парцел V-697 от кв. 35 по плана на [населено място] от 1972 г., целият с площ 494 кв. м., заедно с жилищната сграда, построена върху него.

К. обжалват въззивното решение като недопустимо и неправилно, а относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК.

От ответниците по касация - ищци по делото, И. А. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, М. А. Р., С. А. К. и В. А. Мутафчийска не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение № 3837 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 870/2006 г. на Районния съд [населено място] в частта, с която исковете по чл. 108 ЗС са уважени, въззивният съд приел за неоснователно релевираното от ответниците - сега касатори, правопрекратяващо възражение...