ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35

София, 08.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 6023 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. И., против въззивното решение № 1421 от 16 юли 2015 г., постановено по в. гр. д. № 1396 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г., с което е потвърдено решение № 6317 от 30 декември 2014 г., постановено по гр. д. № 16188 по описа на районния съд в гр. Варна за 2012 г. за отхвърляне на предявения от дружеството иск за обявяване недействителността на трудов договор, сключен с А. Ч. Ц. от [населено място], обл. Д., поради противоречие със закона на основание чл. 74, ал. 1 КТ, вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът необосновано е игнорирал доказателства, приложени по делото и по-специално чл. 40, ал. 5 от дружествения договор, според който управителите представляват дружеството само заедно, поради което сключеният трудов договор с Ц. от една страна като работодател и от друга като работник, не следва да задължава дружеството. Касаторът сочи, че липсва изрично съгласие на дружеството Ц. да договаря от името на дружеството лично със себе си, като се развива тезата, че установената в гражданския закон забрана по чл....