Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Х. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 2789 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет-Самуил /ОбС-Самуил/, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Х., против решение № 21/07.02.2022 г. по адм. дело № 273/2021 г. на Административен съд-Р а. /АС-Разград/, с което е отменено решение № 14.278, взето по протокол № 14/30.09.2020 г. на ОбС-Самуил и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по прилагане на закона. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, съответно за недопустимост и неправилност на решението, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната му, при което да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд.

Ответниците - М. Г., от гр. Варна и Г. М., от гр. Разград, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния им представител адвокат С. М. и постъпили на 17.05.2022 г., писмени бележки по съществото на спора, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на направените за касационната инстанция разноски по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение № 21/07.02.2022 г., постановено по адм. дело № 273/2021 г., АС-Разград отменя решение № 14.278, взето по протокол № 14/30.09.2020 г., съставен за заседание на ОбС-Самуил и връща преписката на органа за ново произнасяне, съобразно дадените в решението задължителни указания по прилагане на закона, като осъжда О. С. да заплати на М. Г. и Г. М., разноски в размер на по 300лв. За да постанови посочения резултат, първостепенният съд приема, че атакуваният от посочените физически лица, административен акт е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, доколкото в случая е налице влязло в сила решение на Общинска служба земеделие-Самуил /ОСЗ-Самуил/, с което на наследниците на М. Г. е признато правото да възстановят собствеността си върху 10дка земеделска земя, при условията на чл. 10б, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, последиците от което ОбС-Самуил е бил длъжен да зачете. Изтъкнато е, че е осъществена хипотезата на т. 3 от ал. 2 на 27 от Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ЗИДЗСПЗЗ/, в която административният орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е следвало да уважи искането за предоставяне на земи, така, както същите са предложени в искането, изпратено му от началника на ОСЗ-Самуил.

Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото липсва спор относно факти и видно от събраните по делото доказателства, същите са правилно установени от административния съд, който приема за установена следната фактическа обстановка: С решение № 125/11.06.1992 г., постановено по гр. дело № 93/1992 г. на Районен съд-Исперих /РС-Исперих/, е признато, че М. Г., К. Г., Г. М. и М. Г., по силата на договор за покупко-продажба от 12.02.1930 г. и записка за недвижим имот № 239/09.07.1943 г., са притежавали право на собственост върху дворно място в чертите на [населено място], Русенска област, с площ от 10 000кв. м, в [местност]при посочени в съдебното решение, съседи. При обжалването му това решение на РС-Исперих е обезсилено с решение № 113/03.08.1993 г. по гр. дело № 182/1993 г. на Окръжен съд-Р а. /ОС-Разград/, с което делото е изпратено по компетентност на Общинска поземлена комисия-Самуил /ОбПК-Самуил/, за обезщетяване на посочените физически лица по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. В изпълнение на влязлото в сила решение на ОС-Разград, Общинска служба земеделие-Исперих, офис Самуил, като правоприемник на ОбПК-Самуил, постановява решение, взето по протокол № 579/15.01.2019 г., с което признава и определя за възстановяване на горепосочените физически лица, правото на собственост върху земеделски земи с площ от 10дка, по план за земеразделяне и при условията на чл. 15 и чл. 10б, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 ЗСПЗЗ. Протоколно решение № 579/15.01.2019 г. не е било оспорено и след влизането му в сила, на посочено основание чл. 45ж, ал. 1 Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/, във вр. 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, началникът на ОСЗ-Исперих, офис Самуил е отправил до кмета на община Самуил мотивирано искане изх.№ РД-12-04-18-1/09.03.2020 г. за предоставяне на земеделски земи от общинския поземлен фонд на община Самуил, за обезщетяване на наследниците на М. Г., сочейки, че същото е предшествано от подадено от М. Г., искане, за предприемане на действия от ОСЗ по обезщетяването със земеделски земи от общинския поземлен фонд. В отговор на мотивираното искане, отправено от началника на ОСЗ-Исперих, офис Самуил, ОбС-Самуил приема атакуваното пред първостепенния съд решение № 14.278, взето по протокол № 4/30.09.2020 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 8, ал. 1 Закона за общинската собственост и 27, ал. 2, т. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във връзка с чл. 10б, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ, отказва да предостави земеделски земи от общинския поземлен фонд, по мотиви, че според разпоредбата на 27, ал. 2, т. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 в изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост, но в случая такова съдебно решение не е налице и оттам - не са налице предпоставките за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд съгласно цитираната разпоредба.

При така установеното от фактическа страна, неоснователно се явява оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима поради просрочие жалба. Правилно е отчетено от административния съд, че съгласно чл. 45ж, ал. 2, изречение второ ППЗСПЗЗ, решението на общинския съвет по искане по ал. 1, се връчва по реда на АПК на лицето по чл. 45д, ал. 2 ППЗСПЗЗ, /в каквото качество в административното производство участват жалбоподателите пред първата инстанция М. Г. и Г. М./. Така, при липсата на данни, атакуваното решение на ОбС-Самуил да е връчвано на ответниците в настоящото производство, обосновано е прието, че жалбата им не е просрочена. Предвид това и липсата на други основания да се приеме, че атакуваното съдебно решение е недопустимо, съдебният състав приема, че решението не страда от порок по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК.

Не са налице и отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено без допуснати при това съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосновано е и в съответствие с приложимия материален закон. В изпълнение на изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд е извършил преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички посочени в чл. 146 АПК, основания. При изцяло изяснена фактическа обстановка съдът е издирил приложимите към спора правни норми, които е тълкувал и приложил правилно.

Според 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд включително пасища и мери по чл. 19 при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Наред с горното, трайно съдебната практика приема, че в хипотеза по смисъла на 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ общинските съвети са длъжни при условията на обвързана компетентност да предоставят земи от общинския поземлен фонд за обезщетение при направено искане от ОСЗ. В тази връзка, правилно е отчетено от административния съд, че в случая е осъществена хипотезата на т. 3 от горепосочения 27, ал. 2, в която общинският съвет е длъжен да предостави земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, с оглед наличието на влязло в сила решение на ОСЗ-Исперих, офис Самуил, с което при условията на чл. 10б, ал. 2 ЗСПЗЗ, е признато правото на ответниците да възстановят собствеността върху земеделски земи и чиято правна сила ОбС-Самуил е бил длъжен да зачете, доколкото единственият решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи е ОСЗ. По делото са приобщени достатъчно доказателства, налагащи извода, че собствеността върху признатите им 10дка земеделски земи, не може да бъде възстановена по друг предвиден в ЗСПЗЗ ред, освен чрез обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд, в какъвто смисъл е и отправеното от началника на съответната ОСЗ, мотивирано искане по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗ, погрешно квалифицирано като такова по 27, ал. 2, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав споделя изложените в тази връзка от административния съд в обжалваното решение, мотиви, които не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение, с оглед възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Изключение следва да бъде направено единствено по отношение на схващането, застъпено от административния съд, че в хипотезата на 27, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, общинският съвет не е овластен да обсъжда вида и местоположението на имотите за обезщетяване. Противно на това, настоящият съдебен състав приема, че именно Общинският съвет, като орган, оправомощен да се разпорежда с общинското имущество, има правото да прецени кои имоти от общинския поземлен фонд следва да предостави на ОСЗ за обезщетяване на собствениците в хипотезата на 27, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, в какъвто смисъл следва да бъдат коригирани указанията, дадени с първоинстанционното решение.

По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци и при направената корекция на мотивите, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, се дължи произнасяне по своевременно направеното от ответниците, искане за присъждане на разноски по делото, при чието разглеждане съставът съобрази следното: С. Т. решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В кориците на делото липсват данни да са изплатени претендираните от ответниците разноски, в общ размер на 1000лв, за адвокатско възнаграждение. Не е представен платежен документ за извършено плащане, а в приложените два броя договори за правна защита и съдействие липсва отбелязване, че плащането на възнаграждението е уговорено и осъществено в брой. Поради това и съдът намира, че претендираните от ответниците разноски са недоказани, а оттам и искането за присъждането им е неоснователно. Поради това не присъжда разноски с настоящото решение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/07.02.2022 г., постановено по адм. дело № 273/2021 г. на Административен съд-Р а..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА