Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. С. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДО. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 2780 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на община Търговище против решение № 29 от 14.02.2022г. по адм. дело № 297/ 2021 г. на Административен съд – Търговище, с което е отменена заповед № РД-3-1137 от 08.10.2021 г., издадена от същия административен орган, с която на М. Д. е наредено да премахне незаконен строеж: част от стена на източната фасада на жилищна сграда, с което се нарушава отстоянието към границата с УПИ I – 76 и изградения навес от дървена конструкция и стоманобетонови колони, продължение на покрива от южната и западна фасада. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М. Д. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Търговище е постановено в съответствие с материалния закон.
Изводът на административния съд за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с материалноправни разпоредби е правилен. Мотивите на съда следва да бъдат допълнени, като се посочи, че при издаване на акта са допуснати нарушения на формата, както и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са самостоятелни основания за отмяна на административния акт.
Предмет на заповедта за премахване са части от строеж, които не са описани по начин, който да позволява тяхното индивидуализиране. С разпоредителната част на административния акт е наредено премахване на „част от стена на източната фасада на жилищната сграда, с което се нарушава отстоянието към границата с УПИ I – 76“. Описанието е изключително неясно, а обектът на премахване не е описан с параметри и характеристики, които да позволят да бъде определен по непротиворечив начин. Със заповедта е наредено и премахване на навес, който е „продължение на покрива от южната и западна фасада“. Отново не са посочени параметри и характеристики, според които предметът на премахване да бъде еднозначно и точно определен, а освен това не е изяснено дали заповедта се отнася за премахване на самостоятелен обект (навес) или на част от стрехата или покрива на сградата, а в последния случай - каква част.
В обстоятелствената част на административния акт, както и в съставените два констативни акта, също липсва точно описание на подлежащите на премахване части от строеж. Използвани са общи изрази, които не позволяват индивидуализация на предмета на премахване и на действителната воля на административния орган. Освен това заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗУТ, а в обстоятелствената част на акта не са изложени съображения в какво се изразяват несъответствията с предвижданията на ПУП и съществените отклонения от одобрения проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗУТ. Допуснатите формални нарушения са пречка за проверка на материалната законосъобразност на заповедта, а също и за нейното изпълнение, поради което са самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
При издаване на оспорената заповед са допуснати и нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК. Цитираните разпоредбите задължават административния орган да установи фактите и обстоятелствата от значение за случая и да събере необходимите доказателства. В случая задълженията по посочените текстове са изпълнени формално, като не е установено какво предвижда одобреният инвестиционен проект и съответно в какво се изразяват отклонения от него, ако такива са допуснати, както и не е изяснено коя част или части от жилищната сграда не съответстват на предвижданията на действащия ПУП и в какво се изразяват несъответствията. Не са събрани и доказателства за параметрите на извършеното незаконно строителство. Посочените нарушения са съществени, тъй като засягат законосъобразността на оспорената заповед, която е издадена без да са установени действителният обем и характеристики на извършеното незаконно строителство и също са самостоятелно и достатъчно основания за отмяна на административния акт.
Изводът на решаващия съд за отмяна на оспорената заповед поради противоречието й с материалноправни разпоредби се споделя от настоящата инстанция изцяло. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките, предвидени в чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 3 ЗУТ - правните основания, посочени в заповедта за премахване, не са изпълнени, тъй като не са установени части от строеж, извършени в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП или при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Правилно е преценено, че констатациите на административния орган за части от строежа, които не съответстват на предвижданията на ПУП, или за такива, извършени в отклонение от одобрения инвестиционен проект, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза, приета като неоспорена от страните, се установява, че стоманобетоновите колони, изградени пред източната и западна фасади на жилищната сграда в УПИ XVII-75, кв. 14 по плана на [населено място] не нарушават предвижданията на ПУП, а и не са в отклонение от одобрения инвестиционен проект, тъй като са допуснати със заповед от проектанта на сградата. Освен това според заключението на експерта, изготвено след направени на място измервания и изчисления, разстоянието от източната фасада на жилищната сграда до границата с УПИ I – 76, кв. 14,[населено място], съответства на изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а отклонението само при ъгъла на източната ограждаща стена на сградата е по - малко от допустимото съгласно чл. 88, ал.1, т. 1 от Наредба № 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделите видове територии и устройствени зони. Следователно, както административният съд правилно приема, не са установени части от строеж, които да бъдат квалифицирани като незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 3 ЗУТ и заповедта за премахване е назаконосъобразна.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени от ответника разходи по водене на делото пред настоящата инстанция (пълномощно на адв. М. и договор за правна защита и съдействие), община Търговище следва да заплати на М. Д. сумата 1600.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 14.02.2022 г. по адм. дело № 297/2021 г. на Административен съд – Търговище.
ОСЪЖДА община Търговище, гр. Търговище, пл. „Свобода“ да заплати на М. Д., [ЕГН], от гр. Търговище, [улица], ап. 2, сумата 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д. п/ МАРИЕТА МИЛЕВА