Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя З. Т. по административно дело № 2794 / 2022 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Враца, против решение № 52 от 09.02.2022 г., постановено по адм. д. № 458/2021 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлен протеста, с искане за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж /РСтр./ № 69/29.06.2011г., издадено на „Царевец“ ООД от Гл. архитект на община Мездра, с разрешение за изграждане на съоръжение "Преливник /преграден яз/ I-ви етап от строителството на МВЕЦ "Царевец", издадено без да е учредено право на строеж по смисъла на чл. 7, ал. 5 ЗДС и чл. 62 ЗЕ и в нарушение на чл. 182, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ЗУТ.
Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, с обявяване нищожността на процесното РСтр, или се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът – „Царевец“ ООД, с адрес на управление в гр. Мездра, чрез пълномощник адв. В. Д., в писмен отговор по касационния протест го оспорва, настоява решението като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила.
В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът - Гл. архитект на община-Мездра, не изпраща представител.
За ответната страна - „Царевец“ ООД, адв. Д., изразява становище за неоснователност на протеста, по допълнителни съображения в писмени бележки, с претенция за разноски в касационното производство.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура, дава заключение за допустимост и основателност на касационния протест.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационният протест е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
За да постанови горепосочения правен резултат, АС-Враца е приел, че оспореното РСтр. е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изложени са съображения, че към датата на издаване на разрешението, дружеството е придобило качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, предл. трето ЗУТ, като в производството по издаване на разрешението за строеж е представило всички необходими документи, съобразно изискванията на ЗУТ, ЗВ и ЗООС. С констатацията за съответствие на оспореното разрешение за строеж с материалния закон, при липса на пороци, които да обосноват нищожност на РСтр., съдът е отхвърлил протеста, както и искането за присъждане на разноски на адв. Д., поради липса на доказателства за заплатено възнаграждение.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е и следва да бъде оставено в сила.
Правилно съдът е приел, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, което да е довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание, или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, или от никой орган.
В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона, Административен съд-Враца е приел, че оспореното РСтр. е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 148, ал. 2 ЗУТ - главният архитект на общината, в предвидената от закона писмена форма, същото съдържа правни и фактически основания и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят неговата нищожност.
Относно сочените в протеста нарушения на материалния закон, правилно решаващият състав е посочил, че твърденията, че при издаването на РСтр. са нарушени разпоредбите на чл. 182, ал. 1 ЗУТ, чл.7, ал. 5, т. 3 от ЗДС и чл. 62 и сл. от ЗЕ, са неоснователни. Правилно и в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства съдът е установил, че дружеството е изпълнявало всички нормативни изисквания за строителството на МВЕЦ "Царевец", за които е издадено РСтр. което е установено след нарочна проверка, в КП № ДК-18-343-04 от 29.06.2021г. на служители на РДНСК-Враца. РСтр. № 69 е издадено въз основа на одобрени проекти по ЗУТ и ЗВ, разполагало е с разрешителни за водовземане от 19.11.2007г. и за ползване на воден обект от 04.03.2010г., на БД "Дунавски район-Плевен", което съгласно чл. 46а, ал. 1 Закона за водите, дава право на титуляря му за ползване на воден обект - р. Искър, в землищата на с. Царевец и с. О. К. общ. Мездра.
Всъщност основният спорен въпрос по делото е, дали следва да има учредено по надлежния ред право на строеж в руслото на реката. Съгласно чл. 7, ал. 5, т. 3 от Закона за държавната собственост, на който се позовава касаторът, в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. В случая, в изпълнение на Решение на МС № 10/10.01.2013г., на основание чл. 7, ал. 5 ЗДС, вр. чл. 62, ал. 1 ЗЕ и заповед от 08.02.2013г., на Областен управител на област Враца, на 13.02.2013г., е бил сключен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, публична държавна собственост, с който на "Царевец " ООД е учредено право на строежв ПИ № 000037, землище с. О. К. във водното течение на р. Искър. Последвала е заповед № 155/04.03.2013г. но Гл. архитект на община-Мездра, с която е допълнено РСтр. № 69/26.06.2011г., неразделна част от него.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Налице е учредено право на строеж върху имот публична държавна собственост, което опровергава твърденията в протеста за нищожност на РСтр. Макар и осъществено на по-късен етап, след издаването на РСтр., то е налице и допълване на акта на Гл. архитект на община Мездра, което не е било оспорено. Освен това, както вече се подчерта, към датата на издаването на Рстр. № 69, дружеството е разполагало с разрешителни за водовземане и ползване на воден обект, в които са описани точните параметри и координати за извършване на строителството, от което притежателят му не може да се отклонява, а и органът, разрешаващ строителството е длъжен да се съобрази с него, т. е. представянето на разрешителните, с явява необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ. От последното следва, че "Царевец" ООД притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, предложение трето ЗУТ, а именно лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Затова и е правилна преценката на съда, за липса на съществен, основен порок на обжалвания акт, който да доведе до неговата нищожност.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства за заплащането им, следва да се осъди Окръжна прокуратура Враца, да заплати на „Царевец“ ООД, сумата 1080 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 09.02.2022 г., постановено по адм. д. № 458/2021 г. по описа на Административен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура Враца, да заплати на "Царевец" ООД, със седалище в гр. Мездра, сумата от 1080 лв.(хиляда и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА