ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

т. дело № 10/2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3, ГПК по повод постъпила касационна жалба от С. М. А. от [населено място], чрез адвокат Е. П., с вх.№9523 от 15.10.2010 год. на Сливенския окръжен съд, срещу решение №155 от 06.08.2010 год. по в. гр. д.№624/2009 год. на Сливенският окръжен съд, с което е потвърдено решение №380 от 13.07.2009 год. по гр. д.№3962/2008 год. на Сливенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване че не дължи сумата 1377.52 лв., представляваща цена на ползвана и неизплатена топлинна енергия, както и сумата 209.69 лв. – мораторна лихва. Сливенският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че има разминаване между сумите по изпълнителния лист и реално дължимите от касатора, определени с допълнителното заключение на вещото лице инж.К., изчислени по методиката на Наредба за топлоснабдяването и Наредба №2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването, но тъй като така определените реално дължими суми са с около 1000 лв. по-големи, предявените отрицателно установителни искове са уважени в предявените размери след приспадане на частта от тях, за които са погасени по давност.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Подържа, че заключението на вещото лице не е съобразено с методиката за разпределение на доставената до абонатната станция на топлинна енергия. Навежда довода, че за процесния период служебно е начислена топлинна енергия, която не е...