ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98

Гр. София, 16 февруари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ш.

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

В. М.

като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева наказателно частно дело № 124/2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 44 НПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Пловдив и РС-Смолян по повод н. ч.х. д. № 59/2026 год. по описа на последния съд.

Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното:

По тъжба на Й. Е. срещу Р. К. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК в РС-Пловдив е било образувано н. ч.х. д. № 1029/2024 г.

Според твърденията в тъжбата в гр. Пловдив на две различни дати, чрез конкретни словни изрази в три гласови съобщения, изпратени до тъжителя по мобилен телефон, Р. К. е казал нещо унизително за честта и достойнството на Й. Е., като обидата е нанесена публично.

В две уточняващи молби с вх. № 30199/18.03.2024 г. и с вх. №46527/29.04.2024 г. тъжителят е отстранил нередовности в тъжбата, указани му от съдията - докладчик. И в двете молби е посочено, че деянието е извършено в гр. Пловдив, като във втората молба е отбелязано довършването му в служебния офис на тъжителя в [населено място], [улица].

След подаването на уточняващите молби съдията – докладчик е приел, че е сезиран надлежно и е дал ход на тъжбата.

Последвали са насрочвания на делото в открити заседания, както и две прекратявания на наказателното производство – едното поради неявяване на тъжителя по уважителни причини, а второто поради прилагане на принципа ne bis in idem. При инстанционната им проверка пред ОС-Пловдив двете прекратителни определения са били отменени, като делото е било връщано на районния съд за продължаване на съдебно-следствените действия по него.

След второто произнасяне на окръжния съд делото е било поето от нов съдия-докладчик, който в открито съдебно заседание на 30.01.2026 г. е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС-Смолян. За да стори това е приел, че подсъдимият живее в района на този съд, а твърденията на тъжителя, че живее и работи в гр. Пловдив не са били подкрепени от доказателства.

След прекратяване на производството в РС-Смолян е било образувано н. ч.х. д. № 59/2026 г.

С определение от 03.02.2026 г. производството и по това дело е било прекратено, като е бил повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. Прието е било, че компетентен да разгледа делото е РС-Пловдив, където са намира центърът на интереси на тъжителя.

Това сезиране е послужило като основание за образуване на настоящото производство пред ВКС.

В него спорът за местна (териториална) подсъдност следва да бъде решен в полза на РС-Смолян по следните съображения:

Подсъдността е съществен елемент от правото на разглеждане на делото от „съд, създаден в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и представлява нормативно определен обем на правораздавателна компетентност, очертаващ кой конкретен съд е оправомощен да разгледа и реши наказателното производство.

Съгласно чл. 36, ал. 1 НПК местно компетентен да разгледа наказателното дело е съдът, в чийто район е извършено престъплението. При делата от частен характер, каквото е и настоящото, решаващо значение за определяне на местната подсъдност имат изложените в тъжбата фактически твърдения относно време, място и начин на извършване на деянието, доколкото именно те очертават предмета на обвинението.

В конкретния случай престъплението, за което е подадена тъжбата, е квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и представлява публична обида. Това е резултатно престъпление, насочено срещу обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на честта и достойнството на личността. Ето защо в теорията и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че обидата се счита за довършена в момента и на мястото, където унизителните думи или изрази са били възприети от пострадалия чрез чуване, прочитане или по друг възможен сетивен път.

От съдържанието на първоначалната тъжба, както и от двете уточняващи молби, подадени от частния тъжител, еднозначно следва, че твърдяното възприемане на инкриминираните гласови съобщения е осъществено в гр. Пловдив, в служебния офис на тъжителя и в присъствието на две лица. Тези твърдения са достатъчно конкретизирани по отношение на мястото на довършване на деянието и не оставят съмнение относно първоначално очертаната местна подсъдност. При това положение съдът в РС – Пловдив е бил надлежно сезиран и правилно е приел тъжбата за редовна след отстраняване на констатираните нередовности. Последващото прекратяване на производството и изпращането на делото по подсъдност на РС-Смолян, мотивирано с данни за местоживеенето на подсъдимия в района на този съд, не намира опора в закона.

Възможността в хода на съдебното следствие да се установи различно място на извършване на престъплението (ако такова въобще бъде доказано) е въпрос по съществото на обвинението и не може да предопределя правилата за местна подсъдност, които се извеждат изключително от съдържанието на тъжбата.

По тези съображения Върховният касационен съд намира, че спорът за местна подсъдност следва да бъде разрешен в полза на Районен съд – Пловдив, който е местно компетентен да разгледа делото.

Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА прекратеното н. ч.х. д.№ 59/2026 г. по описа на РС-Смолян за разглеждане и решаване от РС-Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на РС-Смолян за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.