ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674

[населено място], 27.10.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

след като разгледа, докладваното от съдията К. т. д. № 177/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Обжалвано е решение №941 от 8.12.2010г., постановено по гр. дело № 676/2010г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение №1065/11.03.2010г. на СГС и е прекратено производството по делото по исковете на ищците – касатори в частта, с която са уважени исковете им за разликата над 7500 лв. до 40 000 лв., респ. отхвърлени за разликата от 40 000лв. до 50 000лв. като недопустими. Жалбоподателите Ч. Р. Л. и П. Р. Л. искат отмяна на въззивното решение в обжалваната му част при касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за допустимостта на иск срещу Гаранционния фонд, в случаите в които деликвента е осъден да обезщети правоимащите лица следствие на настъпило ПТП с уважен граждански иск в наказателното производство.

Ответникът Гаранционен фонд – С. в писмен отговор поддържа, че не са налице поддържаните основания за достъп до касация, алтернативно – липсата на правен интерес за ищците от воденето на исковете, след като са предпочели да бъдат удовлетворени за причинените им неимуществени вреди от деликвента, като са се снабдили с изпълнителен титул срещу него.

Третото лице И. А. К. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска...