Определение по гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 2

3950_15_opr_288_14(4)zspzz_280(2)@286(1)p3gpc

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303

София, 23.10. 2015 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело N 3950 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Р. З. Г., Д. В. Б., З. Т. З. и А. Т. М. срещу въззивно решение № 5 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 17006 /2013 г. на Софийски градски съд, г. о., ІV г. възз. с-в., с което е отменено първоинстанционно решение и вместо него е постановено друго, с което е уважен иск на М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. срещу касационните жалбоподатели с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ четири поземлени имота – четири ниви, индивидуализирани с номера по плана за земеразделяне, граници и площи. Те са в землището на кв. Ф..

Насрещните страни не са подали писмен отговор.

Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване:

Разгледаните искове са с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за четири ниви.

Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г отм., т. к. исковата молба е подадена на 09.08.2004 г., съответна цената на исковете с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, които са оценяеми, се определя съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б.„б” ГПК от 1952 г отм., съгласно която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор – (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; Данъчната оценка (лист 6) за всеки от четирите процесни имота съответно е 1 121.80 лева, 354.80 лева, 427.10 лева, и 326.20 лева. Всяка от тези оценки, а и сборът на всички заедно, са по-ниски от 5 000 лева, а 1 /4 от тях е още по-ниска стойност.

Касационната жалба е подадена на 17.02.2015 г., видно от входящия номер върху нея. Следователно по отношение на касационното обжалване е приложимо правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г., т. к. съгласно § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ГПК, обнародвано в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г., подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашните условия и ред.

Съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., въззивни решения по граждански дела с цена на иска по-ниска от 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване.

Съгласно чл. 56 ГПК от 1952 г отм. (както и съгласно чл. 70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото. В случая в първото съдебно заседание по делото (л. 57) въпросът за цената на иска не е повдиган от ответниците, нито от съда и тя е останала неизменна в цялото производство.

При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА касационната жалба на Р. З. Г., Д. В. Б., З. Т. З. и А. Т. М. срещу въззивно решение № 5 от 05.01.2015 г. по гр. д. № 17006 /2013 г. на Софийски градски съд, г. о., ІV г. възз. с-в..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2