Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. П.-Ц., [населено място], приподписана от особения представител адвокат Ц. В., срещу въззивно решение от 08.07.2013г. по гр. дело № 13024/2012г. на Софийски градски съд.

С определение от 14.07.2014г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно претенцията по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали е допустимо присъждане на претендирано в евро обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в неговата левовата равностойност, когато не е допустимо да бъде присъдена посочената валута.

Касаторът излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация К. П. П. не изразява становище по жалбата.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г. о. приема следното:

С въззивното решение е потвърдено решение №ІІ-55-89 от 06.08.2012г. по гр. д.№16797/2007г. на Софийския районен съд. С последното е извършена делба като в дял на К. П. на основание чл. 288, ал. 3 ГПК отм. е поставен апартамент № 187, с площ 76,16 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], бл. 89-89а, вх.”Л”,ет. 2, а за уравнение на основание чл. 288, ал. 3 ГПК отм. в дял на И. П. – Ц. е поставен в дял имот – дворно място с площ 920 кв. м., съставляващо парцел VІІ от имот пл.№1510, кв. 188 по плана на [населено място] при условие, че в 6 месечен срок от влизане в сила на решението К. П. заплати на И. П. – Ц. сумата 28 200 лева, заедно със законната лихва. Отхвърлен е предявеният от И. П.-Ц. срещу К. П. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 3000 евро – обезщетение за ползването на апартамент № 187 /описан по-горе/. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато само в частта по относно претенцията по сметки. За да отхвърли като неоснователна заявената от Ц. претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 3000 евро – обезщетение за ползване за периода 11.05.2009г. – 23.11.2011г., въззивният съд е приел следното: Съсобствеността върху апартамента и квотите на страните са установени с влязлото в сила решение по допускане на делбата. По делото не е било спорно и е установено, че апартаментът се ползва само от съделителката К. П., вкл. и за процесния период. Установено е, че И. П. – Ц. е поканила К. П. да и заплаща обезщетение с нотариална покана, връчена на 11.05.2009г. Няма доказателства да е осигурен достъп до имота на ищцата. Искът обаче не може да бъде уважен, така както е предявен – за заплащане на обезщетение в евро.Съгласно чл. 24 ЗБНБ паричната единица в РБългария е левът, поради което съдът дължи произнасяне по предявени вземания, чийто източник е извъндоговорен в приложимата парична единица. По заявената в чужда валута претенция съдът не може да присъди сумата в левовата равностойност, тъй като би се произнесъл по нещо различно от поисканото.

Даденото разрешение на повдигнатия правен въпрос противоречи на ТР№2/1997г., ОСГК. В т. 2 от същото се приема, че при предявен иск за заплащане на чуждестранна валута, в случаите, когато не е допустимо да бъде присъждана чуждестранна валута, съдът присъжда сумата в български левове съобразно курса на чуждестранната валута към определен момент без да има такова искане от ищеца, защото не се касае за изменение на иска.

По основателността на касационната жалба. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС дава право на съсобственика на общата вещ, който е лишен от възможността да я ползва, да получи парично обезщетение за пропуснатата полза като израз на общатата забрана за неоснователно обогатяване, залегнала в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД. С оглед влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата, страните имат равни части в съсобствеността на процесния имот. Установено е от показанията на свидетелката Н., че апартаментът се ползва само от съделителката К. П., вкл. и за процесния период. Установено е, че И. П. – Ц. е поканила К. П. да и заплаща обезщетение с нотариална покана, връчена на 11.05.2009г. Не са ангажирани доказателства да е осигурен достъп до имота на ищцата. С оглед приетото по основния за изхода на спора въпрос, следва да се приеме, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Като е отрекъл правата на касаторката по реда на 31, ал. 2 ЗС, поради това, че не може да се присъди обезщетение в търсената чуждестранна валута от една страна, а от друга не може да се присъди и левовата и равностойност, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Действително съобразно чл. 24 ЗБНБ паричната единица в РБългария е левът, поради което и съдът дължи произнасяне по предявени вземания, чийто източник е извъндоговорен в приложимата парична единица. При заявената претенция в евро обаче и съгласно цитираното ТР, съдът следва да приложи чл. 29 ЗБНБ. Съгласно тази разпоредба официалният курс на лева към еврото е фиксиран на 1,95583 лева. В разглеждания случай претенцията на ищцата от 3000 евро следва да се конвертира по този курс, т. е. тя възлиза на 5867,49 лева. Установената от заключението на техническата експертиза на вещото лице М., пазарна наемна цена на целия имот за исковия период 11.05.2009г. – 23.11.2011г., възлиза на 9385 лева. Претенцията на ищцата, съгласно притежаваната от нея квота в съсобствеността /1/2ид. ч./ е основателна за сумата 4 692,50 лева. За тази сума същата следва да бъде уважена.

Изложеното налага извод за частично касиране на обжалваното решение. Въпреки изхода на спора в полза на касатора не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане и данни за направени такива.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 08.07.2013г. по гр. дело № 13024/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 286 ГПК отм. вр. чл. 31, ал. 2 ЗС до размера от 4 692,50 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. П. П. да заплати на И. П. П.-Ц. на основание чл. 286 ГПК отм. вр. чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение за ползване на апартамент №187, находящ се в [населено място],[жк], бл. 89-89а, вх.Л, ет. 2 за периода 11.05.2009г. – 23.11.2011г. в размер на 4 692,50 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 08.07.2013г. по гр. дело № 13024/2012г. на Софийски градски съд в останалата част, с която е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС до пълния предявен размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: