№ 261

гр. София, 21.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 366/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 15332/19.11.2024 г. на община Павел баня, представлявана от кмета И. Б., чрез адвокат Х. П., срещу въззивно решение № 276/15.10.2024 г. по в. гр. д. № 251/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустим ли е установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК на земеделски имот, включен в ТКЗС, върху който не е запазено правото на ползване, ако не е налице възстановяване на правото на собственост по предвидения в ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ ред, предвид конститутивния характер на актовете, с които се извършва възстановяването; 2. Допустимо ли е съдът да се произнесе по незаявено в исковата молба придобивно правно основание; 3. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като обоснове и мотивира изводите си въз основа на анализ на доказателствата по делото; 4. Може ли да бъде успешно проведен установителен иск за собственост, основан единствено на универсално правоприемство от своя наследодател против общината, която се легитимира като собственик на основание закона, при липсата на позитивно решение на...