Върховен касационен съд на Р. Б НК, ІІІ н. о. дело № 1363/2014 год.
РЕШЕНИЕ№ 410
гр.София, 28 ноември 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. М.
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
със секретар И. И
при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) С. Р.
наказателно дело под № 1363/2014 година
Производството пред ВКС е образувано по искане на Д. Н. Д. - подсъдим по нохд № 1956/2013 год. на Варненския районен съд и внохд № 567/2014 год. на Варненския окръжен съд - за възобновяване на посочените дела и отмяна на постановените по тях присъда и решение.В искането са посочени всички касационни основания, докато доводите са свързани само с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
В съдебно заседание искането се поддържа от упълномощен защитник.
Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение, като не счита за основателни възраженията срещу правилността на първо - и второинстанционния съдебни актове.
ВКС намира искането за допустимо - направено е от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3, изр. първо НПК и с него се иска отмяна на съдебни актове от изброените в чл. 419 НПК - и отчасти основателно, макар да не споделя нито едно от направените в него възражения.
С внесения в районния съд обвинителен акт Д. е обвинен в престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, извършено във Варна през м.VІ.2012 год. при условията на продължавана престъпна дейност.
В проведеното на 12.І.2014 год. съдебно заседание прокурорът е повдигнал обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, каквото е това по чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК.
С присъда № 113 от 31.ІІІ.2014 год. районният съд е признал Д. Н.Д. за виновен в това, че през м.VІ.2012 год. във Варна, действайки при условията на продължавана престъпна дейност, е извършил по отношение на малолетната Д. Р. В. действия, целящи да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, за което и на основание чл. 149, ал. 1 НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на която е отложил за срок от 3 години.
С решение № 192 от 3.VІІ.2014 год. окръжният съд е потвърдил присъдата.
Както по-горе се каза, изложените в искането за възобновяване възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни.
Неоснователно се твърди да представлява процесуално нарушение, при това съществено, допуснатата от въззивния съд очевидна техническа грешка с посочването в решението на номера, различни от тези на проверяваната присъда и на първоинстанционното дело, по което е била постановена. Съдържанието на решението не допуска каквото и да било съмнение, че предмет на въззивна проверка е била именно горепосочената първоинстанционна присъда и несъответствието в номерата правилно е било отстранено по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК.
Неоснователно се твърди, че въззивният съд е ограничил правото на Д. като подсъдим да иска събиране на доказателства.В проведеното закрито заседание по чл. 327, ал. 1 НПК съдът е обсъдил доказателствените искания в молбата от защитника на Д. и ги е отхвърлил със съображения, чиято правилност изцяло се споделя както по отношение на недопуснатите до разпит като свидетели Ад.Д. и Е..А. / за обстоятелства, които са били вече установени от първоинстанционния съд/, така и по отношение неназначаването на експертиза от „експерт сексолог” / по въпроси, които вече са били предмет на обсъждане от изслушаната в първата инстанция комплексна експертиза от психиатрите Р.Б. и А. П., и психоложката Р.Г./.
Неоснователно е твърдението за непълноти в протокола за проведеното във въззивния съд на 19.VІ.2014 год. съдебно заседание.Дори такива да са налице, това не е обстоятелство, което сега да се изтъква, след като позоваващата се на него страна не е постъпила по реда на чл. 312 НПК, към който, включително, препраща чл. 317 НПК.
Неоснователно се възразява, че Д. се „оказал” осъден за престъпление по чл. 149, ал. 1 НК, вместо за престъплението, за което е бил обвинен с обвинителния акт.Изразената с искането изненада е неуместна при наличието на надлежно направено от районния прокурор и присъствено за Д. и защитника му изменение на обвинението.
Невярно се твърди, че в оспорваните съдебни актове било прието за установено обстоятелство, непосочено в обвинителния акт, а именно отправено предложение към малолетната Д.В. „да танцува гола зад трансформатор”, който факт „никога дотогава не се е обсъждал”.Не е ясно, какво Д. разбира под обсъждане, но въпросният „факт” е заявен на л. 3, ред осми отгоре, в обвинителния акт.
Срещу д-р Р.Б. са отправени упреци за несериозно отношение, проявено при изслушването на Д. с цел експертното му освидетелстване.Естеството на нападките не налага коментар върху повечето от тях, но не може да не се отбележи, напр., подчертаното несъответствие между твърдението, че „интервюто” с Д. продължило „по-малко от 5 минути”, която кратка продължителност довела до липсата на „обективна анамнеза”, и обширното отразяване в експертизата на съдържанието на проведения разговор и на следващите от него резултати върху повече от 6 страници /от л. 72 до л. 78 от първ. д./.
Принципно неоснователно е възражението, че при разглеждането на делото не бил „поставен” въпроса, дали 9-годишния обект на интереса на подсъдимия е „преживял травма”, тъй като наличието на негативни психически изживявания не е елемент от обективната страна на престъплението, за което Д. е осъден.Независимо от това твърдението е и невярно, тъй като от показанията на Р.В. и Я.И. /съответно на л. 50-51 и на л. 53 от първ. д./ се вижда, че съдът е изследвал отношението на малолетната, и показанията на двете свидетелки съдържат достатъчно информация за това, как детето е възприело държанието на Д. и какво е било последващото му поведение.
Неоснователността на твърдението, че не била доказана „специалната цел” на деянието по чл. 149, ал. 1 НК, е ненужно да се обсъжда при констатираната незаконосъобразност, допусната и от двете предходни инстанции.
Безспорно е, че между Д. и 9-годишната Д.Р. не е бил осъществен физически контакт.Такива факти не се твърдят в обвинителния акт, не са установени и по време на съдебното следствие в първата инстанция.При нито едно от действията на Д. -показване на собствените му гениталии, изразено желание да види тези на детето, плюнчене на пръстите и поднасянето им към устата на Р. да ги целуне - не се стигнало до телесно съприкосновение между двамата.Тази липса на физически допир не позволява квалифициране поведението на дееца като блудство, дори с това си поведение да е целял възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление, което разбиране е последователно застъпвано както в теорията, така и в съдебната практика.
Законосъобразното квалифициране поведението на Д. може да се извърши от тази инстанция не само защото е допустимо при прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление, каквото е това по чл. 325, ал. 2 в сравнение с чл. 149, ал. 1 НК /чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК/, и не само защото са едни и същи фактите, обосноваващи обективната страна на престъпленията по първоначалното и измененото обвинения.От значение е още естеството на защитата, която срещу тези факти ще бъде една и съща, но различна срещу фактите, обосноваващи субективната страна на всяко престъпление, Д., обаче, не е оспорвал хулиганската природа на поведението си, а наличието изобщо на такова поведение независимо от дадената му правна оценка, така че промяната в квалификацията на същото поведение с нищо не се противопоставя на защитната му позиция, изразена лично и от упълномощения защитник не само в двете инстанции, но и в искането за възобновяване на делото.
С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, ВКС
РЕШИ: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 1956/2013 год. на Варненския районен съд и внохд № 567/2014 год. на Варненския окръжен съд И ИЗМЕНЯВА постановените по тези дела ПРИСЪДА № 113 от 31.ІІІ.2014 год. И РЕШЕНИЕ № 192 от 3.VІІ.2014 год., КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от Д. Н. Д. деяние В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 325,АЛ.2 НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ