Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. и А. В. П. срещу въззивно решение № 1297 от 11.07.2018 г. по възз. гр. д. № 643 /2018 г. на Варненски окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение № 114 /11.01.2018 г. по гр. д. № 3854 /2016 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателите П. Г. П. и А. В. П. срещу Я. Б. А., Д. В. К. - А. и А. Б. Д. с правно основание чл. 108 ЗС за 425 кв. м. ид. ч. от ПИ с посочен идентификатор, находящ се в [населено място], район Приморски, местността „С. Н.“, целият с площ 2522 кв. м. с посочени граници.

Насрещните страни Я. Б. А. и Д. В. К. - А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за защита на собственост, за което в чл. 280, ал. 3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.

От правна страна въззивният съд е изложил и следните мотиви:

Основният въпрос е дали решение по допускане на делба от 1991 г. е противопоставимо на ищците като правоприемници на двама от ответниците по делото (А. и Й. Н.) и дали искова молба за делба от 1991 г. е подлежала на вписване.

Съдът е приел следното: Вписването прави акта противопоставим на всяко трето лице, придобило вещни права след вписването на акта. Вписването на исковите молби за делба е предвидено едва с изменението на чл. 114, ал. 1б.“а“ вр. чл. 112, ал. 1, б.“а“ ЗС в сила от 28.04.2000 г., до посоченото изменение не съществува изискване за вписване на исковите молби за делба. В случая въззивният съд е приел, че е обвързан от приетото с т. 3 от ТР №3 /19.02.2013 г. по т. д. № 3 /2013 г. на ОСГК на ВКС, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК (чл. 121 ГПК отм..

След влизане в сила на решението по допускане на делбата приобретателят е участвал в делото за делба във фазата по извършване на делбата чрез своя процесуален субституент (прехвърлителят). Приобретателят е обвързан от решението по извършване на делбата. Като последица от това с влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на приобретателя, независимо в чий дял ще се е паднал имотът.

По отношение на ищците П. е настъпил конститутивният ефект на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, заместващото сделката съдебно решение ги е направило частни правоприемници на праводателите им Н.. Исковата молба по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана през 1999 г. след влизане в сила на решението по допускане на делба на същия имот между настоящите ответници (А. и Н.) и затова правата на ищците не са противопоставими спрямо А.. При това положение намират приложение указанията на т. 3 от ТР № 3 /2013 г.

В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните правни въпроси:

1. Допустим ли е един съдебен акт, когато съдът се позовава на една нищожна съдебна делба?

Въпросът не е обуславящ, не е установено обсъжданата по делото съдебна делба да е нищожна (по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН).

2. Обвързан ли е приобретателят на спорното право с (от) решението за съдебна делба, когато исковата молба за делба не е вписана и спорното право е прехвърлено преди вписване на исковата молба, при задължение за вписването и съгласно чл. 121, ал. 3 ГПК отм.?

Този въпрос не е обуславящ, тъй като видно от мотивите на въззивния съд е обсъждана искова молба за делба, подадена през 1991 г., за която въззивният съд е приел, че не е подлежала на вписване, тъй като исковите молби за делба не са подлежали на вписване преди изменението на чл. 112, ал. 1, б.“а“ ЗС в сила от 28.04.2000 г.

3. Влиза ли в действие (в сила) решението за съдебна делба, когато исковата молба не е вписана и спорното право е прехвърлено преди вписване на исковата молба, при задължение за вписването и съгласно чл. 121, ал. 3 ГПК отм.?

4. Нищожно ли ще бъде решението за съдебна делба, когато исковата молба не е вписана и спорното право е прехвърлено преди вписване на исковата молба, при задължение за вписването и съгласно чл. 121, ал. 3 ГПК отм.?

Третият и четвъртият въпроси са производни на предишния и не са обуславящи, доколкото не е прието, че исковата молба за делба от 1991 г. е подлежала на вписване, а е прието обратното – че не е подлежала на вписване.

5. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и освобождава ли се въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката по чл. 269 ГПК?

Във връзка с въпроса жалбоподателите не сочат конкретен довод, който да не е обсъден.

Въззивният съд е установил твърдяното от ищците придобивно основание, но е приел, че са обвързани от извършената след това съдебна делба, производството по която е било висящо към момента на придобиването.

Въпросът е обуславящ, но настоящата инстанция приема, че той е разрешен в съответствие с установената практика, на която жалбоподателите са се позовали, която е в смисъл, че въззивният съд е задължен и е обсъдил всички доводи, които имат значение за основателността на въззивната жалба и за спора.

6. Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба и с трайната съдебна практика, че при постановяване на решението си съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните.

Доколкото този въпрос е производен на предишния, за него важи написаното по-горе. Извън това е общ и хипотетичен, поради което не е обуславящ. Възможността за избор измежду различни искове няма значение за конкретния иск, който е приет за допустим, квалифициран, така, както е предявен и разгледан, на основанието, на което е предявен.

7. Процесуалноправните въпроси са свързани с правомощията на въззивната инстанция съгласно ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Този въпрос е също съвсем общ и абстрактен, извън спецификата на конкретния спор.

8. Неправилен доклад по делото води ли до неправилност на съдебното решение?

Въпросът е свързан довод, че не е направен нов доклад съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК. Но това твърдение е невярно, тъй като в откритото съдебно заседание на 12.06.2018 г. (л. 46 и 47) въззивният съд е докладвал въззивната жалба и доводите в нея и е докладвал отговора, а процесуалните представители на насрещните страни са заявили общо, че поддържат подадените от тях жалба и отговор, без да излагат несъгласие с доклада, без да излагат конкретни доводи и са заявили изрично, че не искат събирането на нови доказателства.

Следователно въпросът не е обуславящ.

Поради изложеното не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно ожалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответниците в касационното производство за осъждане на жалбоподателите да им заплатят направените разноски съгласно списък за разноски е основателно за сумата 1 000 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1297 от 11.07.2018 г. по възз. гр. д. № 643 /2018 г. на Варненски окръжен съд.

Осъжда П. Г. П. и А. В. П. да заплатят на Я. Б. А. и Д. В. К. – А. сумата 1 000 (хиляда) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.