ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
Гр.София, 05.06.2019г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.4579 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на О. Х и Д. Б. Д. срещу решение №.1848/16.07.18 по г. д.№.2348/18 на САС, XIIс. Със същото, след отмяна на решение №.984/14.02.18 по г. д. №.1515/17 на СГС – с което Министерството на отбраната /МО/ е осъдено да плати на основание чл. 49 ЗЗД 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди,, ведно със законната лихва, считано от 6.02.12 до окончателното изплащане - за заплащане на горната сума е осъден евентуалният ответник О.Х.П касатор обжалва решението в частта за осъждането му, а вторият – в частта, с която главният иск спрямо МО е отхвърлен и е осъден евентуалният ответник О. Х.
МО и Д. Б. Д. оспорват жалбата на О. Х; МО оспорва и жалбата на Д.Д..
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че надлежно материалноправно легитимиран ответник по иска е О. Х – която е собственик на процесния язовир, респективно, че МО не съставлява такъв. Посочил е, че съгласно дефинитивната разпоредба на пар. 1 ал. 1 т. 94 ДР на ЗВод (ЗАКОН...