Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. А., М. К. А. и С. К. П. срещу решение № V-120 от 09.11.2018 г. по в. гр. д.№ 1438 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 1229 от 11.06.2018 г. по гр. д.№ 6101 от 2015 г. на Бургаския районен съд в частта му по извършване на делбата на два от делбените имоти /1.имот с идентификатор. ... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 7 540 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м.“М.“, идентичен с имот №. ... по плана за земеразделяне на землището на [населено място] и 2. имот с идентификатор. ... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 33 721 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м.“О.“, идентичен с имот №. ... по плана за земеразделяне на землището на [населено място]/ чрез изнасянето им на публична продан.

В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практиката на ВКС /решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр. д.№ 4692 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр. д.№ 3511 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о./ по следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях частен проект за разделяне на допуснати до делба имоти следва да бъде съгласуван и одобрен от АГКК?

2. Недаването на такива указания представлява ли съществено процесуално нарушение?

3. Следва ли въззивният съд да следи за редовното лично призоваване на съделителя по реда на чл. 47, ал. 3 ГПК при назначен негов особен представител и при неточно изпълнени служебни задължения по призоваването от първоинстанционния съд?

Евентуално се твърди, че разрешаването на поставените въпроси от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по жалбата М. Н. А., Б. Н. А. и Д. М. Т. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за изнасяне на публична продан на двата горепосочени делбени имота, въззивният съд е приел, че имотите не могат да бъдат разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК по няколко причини: На първо място, нямало заявено искане от съделителката Д. Т. да бъде групирана с други съделители за получаване на имот в общ дял, а от всички приети пред първоинстанционния съд заключения на експертизи, за имот с идентификатор. ... не бил предложен вариант, предвиждащ обособяване на самостоятелен реален дял за Д. Т., а за имот с идентификатор. ... само във вариант 2 от основното заключение на в. л.А. и във вариант 2 от допълнителното заключение на в. л.А. бил предвиден самостоятелен дял за Д. Т., но тези варианти според становището на СГКК - Б. не отговаряли на изискванията на чл. 27, т. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на КВС. На следващо място, въззивният съд е приел, че делбата не може да бъде извършена съобразно представената към въззивната жалба частна експертиза - проект за делба, тъй като тя не само не била одобрена от СГКК - Б. /като въззивниците изрично са заявили, че не считат за необходимо и не желаят проектът да се изпраща за одобрение на СГКК/, но и имало изрично становище от административния орган, че вариантите, при които от имот с идентификатор. ... се обособява дял от 3000 кв. м. /скици на лист 197 и лист 211 от делото на РС/ не отговарят на нормативните изисквания, поради което не могат да бъдат одобрени.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по първия поставен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях частен проект за разделяне на допуснати до делба имоти следва да бъде съгласуван и одобрен от АГКК? По този въпрос в посочените от касаторите решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр. д.№ 4692 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр. д.№ 3511 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о. е прието, че бездействие на съделител по отношение на необходимостта да бъдат предприети действия по привеждане на проект за разделяне на един имот в съответствие с изискванията на ЗУТ и др. закони е налице, само ако този проект е бил изпратен от съда за становище на главния архитект на общината или на друг компетентен да дава такова становище административен орган и в адресирано до съда и страните становище този орган е дал предписания, които не са били изпълнени въпреки дадените от съда указания. Ако е налице прието от съда заключение за поделяемост на имота и изработен от вещото лице проект за разделянето, съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на компетентния орган. Само ако след постъпване на становище с дадени предписания за необходимостта проектът да бъде преработен и дадени от съда указания в тази насока, съделителите не предприемат действия по преработване на проекта, може да се приеме, че е налице тяхно бездействие.

В противоречие с приетото от ВКС в горепосочените решения, съставът на Бургаския окръжен съд не е изискал официално становище от АГКК по представения от съделителите пред въззивната инстанция проект за разделяне на един от двата делбени имоти, нито е указал на съделителите, че следва да представят такова становище.

Предвид на изложеното касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № V-120 от 09.11.2018 г. по в. гр. д.№ 1438 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав.

ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1075,67 лв. /хиляда седемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ и да представят вносен документ в деловодството на ВКС.

УКАЗВА на същите, че в случай на непредставяне на такъв документ в дадения срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.