О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4218

гр. София, 21.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева ч. гр. д. № 5194/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

С частна жалба с вх.№13399/26.10.2023г., уточнена с допълнение към частна жалба с вх.№13761/01.11.2023г. Н. В. В. обжалва определение № 2759/02.10.2023г. по гр. д. № 3918/2023г. на Върховния касационен съд, Четвърто ГО. С определение е оставена без разглеждане молбата на В. за отмяна на влязло в сила определение №570/ 03.10.2022г. по в. гр. д.№ 392/2022г. на ОС-Ямбол и производството пред ВКС е прекратено.

В частната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че са налице основанията по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила определение на ОС-Ямбол и се иска ВКС да приложи правилно закона, като отмени акта на Ямболския окръжен съд и незабавно спре и прекрати изпълнителното производство по описа на ЧСИ Х..

Ответниците по молбата Н. Д. П. и Н. Д. П., чрез пълномощника адв. Л. М., излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, подадена е от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предходният състав на ВКС се е произнесъл по молба за отмяна на влязло в сила определение № 570/03.10.2022г. по въззивно гр. д.№ 392/ 2022г. на ОС-Ямбол (потвърдено с определение № 511/05.12.2022г. по в. ч.гр. д.№ 445/2022г. на АС-Бургас), с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на В. за спиране на изп. дело № 561/2022г. на ЧСИ Х. и е прекратено производството по делото.

Съставът на ВКС е оставил молбата за отмяна без разглеждане. Съдът се е позовал на задължителните разяснения, дадени в т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС относно извънредния характер на производството по чл.303 ГПК, обуславящ неговата приложимост само по отношение на определена категория съдебни актове-решения, ползващите със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В тази връзка е посочил, че отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Съдът е съобразил, че определението, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303 и сл. ГПК не притежава посочените характеристики на съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК. В допълнение е посочил, че определението на ОС-Ямбол е постановено в производство по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, а съгласно т. 3 от цитираното ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, също не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. По изложените съображения съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима и я е оставил без разглеждане.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Както е отчетено и от предходния съдебен състав на ВКС, със задължителната практика, обективирана в т. 3 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 от ППВС № 2/29.09.1997г. (запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г.) и т. 6 от ТР № 7/31.07.2017г., е разяснено, че решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК; извънредният характер на производството по отмяна, уредено в чл.303-чл.309 от ГПК, обуславя приложимостта му само към определена категория актове; на отмяна по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК подлежат актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Производството по чл. 303 и сл. ГПК не е фаза, не е стадий на исковия процес, не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, т. е. приложното й поле се ограничава до решения, които формират сила на пресъдено нещо по правния спор и определения, имащи техните правни последици – тези за прекратяване на производството поради отказ от иск.

С оглед на това изводът на състава на ВКС, че молбата за отмяна с предмет определение на окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба за спиране на изпълнително производство е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.

Съдът в настоящия си състав не намира основание да обсъжда оплакванията и доводите, изложени в частната жалба, доколкото същите са напълно неотносими към предмета на това производство, което е единствено относно правилността на акта на ВКС, с който е оставена без разглеждане подадената от Н. В. молба за отмяна.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2759 от 02.10.2023г., постановено по гр. д. № 3918/2023г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: