ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№333

гр. София, 31.05.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№3140 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ей енд Ди Ф. Б” ЕАД срещу решение №1917 от 20.07.2018 г. по в. т.д.№2021/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №250 от 05.02.2018 г. по т. д.№2310/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Ей енд Ди Ф. Б” ЕАД срещу „София дипартмънт сторс” ООД искове: по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата от 53832.49 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, цена на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 22.07.2014 г. и фактури, издадени в периода 19.02.2016 г. до 04.07.2016 г. и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3994.78 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на всяка фактура, чиято стойност формира сумата 53 832.49 лв., до датата на исковата молба.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 от ЗЗД, за да достигне до действителната воля...