О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50556

гр. София, 21.12.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 2150 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото Е. Т. ИВАНОВА против решение № 310/20.06.2022г. по в. т.д. № 215/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което, след отмяна на решение № 1/10.01.2022г. по т. д. № 53/2021г. на Окръжен съд-Кърджали, е отхвърлен искът й с правно основание чл.226 КЗ /отм./ против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ[Фирма 1] за сумата от 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.05.2016г. в [населено място], при което е била причинена смъртта на брат й Д. Т. И..

Касаторката твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон по прилагане разпоредбите на чл.429, във вр. с чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането и чл.52 ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото за всички инстанции разноски.

Ответникът по жалбата и по делото, ЗК „Л. И. АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени първоинстанционното осъдително решение, апелативният състав е намерил за основателно възражението на застрахователното дружество, че е налице липса на основание за присъждане на обезщетение в полза на ищцата. Съдът се е позовал на събраните още в първоинстанционното производство гласни доказателства при разпита на свидетелите Х. Г. В., без родство и особени отношения със страните, и на майката на ищцата М. В. И., относно чийто показания съдът е взел предвид чл.172 ГПК, но ги е кредитирал, тъй като са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и по-конкретно от показанията на свидетеля В.. В мотивите е посочено, че и двамата свидетели разкриват отношения между ищцата и нейния брат, типични за отношенията брат/сестра в българското семейство - на близост, взаимопомощ и уважение. За неустановено съдът е приел твърдението на ищцата, че отношенията с брат й следва да се преценяват като такива, които покриват изискванията на отношения, заместващи мъжа в семейството на ищцата, която е била разведена. Намерил е, че оказваната от брата на ищцата помощ и конкретно при изнасянето й от жилището и пренасянето на багажа, за което данни се съдържат в свидетелските показания, са в духа на общоприетите традиции в българското семейство.

Въз основа на горевъзприетото е заключил, че в конкретния случай е предявен иск от сестра на починалия, по отношение на които родственици не може да се приеме, че е установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната връзка между брат и сестра. От събраните гласни доказателства е установил, че ищцата и нейния брат са били много близки, често излизали на разходки и се виждали ежедневно, както и че същите разчитали на помощ и подкрепа, които взаимно си оказвали, а също и факта, че ищцата е променен човек - затворена в себе си и силно страдаща след смъртта на своя брат. Намерил е, че така установените факти разкриват нормални семейни отношения, които по никакъв начин не се отличават с изключителност, в който смисъл са дадените разяснения с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, поради което е и приел, че не е установена една от предпоставките за основателност на предявения иск.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ Кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът при извършване на преценка за наличие особена близост между ищцата и загиналия при ПТП на 03.05.2016г. в [населено място] нейн брат, при установени по делото съществуващи конкретни обстоятелства?; 2/ Наличието на други живи роднини изключва ли възможността между ищцата и починалия и брат да е съществувала изключително близка, трайна и дълбока емоционална връзка?; 3/ При изследване на въпроса дали ищцата попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ТР № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на случая и при наличие на доказателства за особена близост между тях?; 4/ Съставлява ли нарушение на чл.52 ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени обстоятелствата и критериите, въз основа на които се определя същото?; 5/ Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“ Касаторът поддържа наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по въпроси 1, 2 и 3 цитира решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на 2ро т. о. на ВКС; по въпрос 4 цитира решение № 253/07.03.2018г. по гр. д. № 4430/2016 г. на 4то г. о. на ВКС; по въпрос 5 цитира решение № 470/16.01.2012г. по гр. д. № 1318/2010г. на 4то г. о. на ВКС и решение № 127/09.06.2011г. по гр. д. № 761/2010г. на 4то г. о. на ВКС. Същевременно поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните два правни въпроса: „6/ Какъв е критерият, респективно кои са предпоставките за уважаване на пряк иск срещу застраховател обезщетение за вреди причинени на сестрата на починалия? и 7/ При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да съобрази психическите и емоционални травми, които се проявяват в резултат на настъпила смърт на нейн брат при ПТП?“.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Въпросът кои са критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.11.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, не е решен в противоречие с критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, което е извършено въз основа на преценка от въззивния съд на всички конкретни обстоятелства в тяхната съвкупност, които са от значение за наличието на легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно тези критериите. С оглед на това, спрямо въпроси 1, 5 и 6 не е осъществен наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1, съответно по т.3 ГПК.

Спрямо въпроси № 2-4 не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. Първо, съдът не е приел, че наличието на други живи роднини изключва възможността между ищцата и починалия и брат да е съществувала изключително близка, трайна и дълбока емоционална връзка. Второ, при произнасяне относно активната легитимация на ищцата, противно на съдържащото се в 3-ти въпрос твърдение, решаващият състав е съобразил конкретно установените по делото обстоятелства, а не е изхождал изцяло от общите принципни положения в отношенията между братя и сестри. Трето, 4-ти въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като поради недоказаната легитимация на ищцата, съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди не се дължи, поради което обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост, не са взети предвид. Последният въпрос № 7 също не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като съдът е взел предвид доказаните по делото психическите и емоционални травми, резултат от настъпила смърт на брата, но е заключил, че те са обичайни за тази родствена връзка.

Освен това, независимо, че въпросите не обуславят допускането на решението до касацинонно обжалване, следва да се има предвид и следното:

С Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС е дадено принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В посочените тълкувателни актове е прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. Изрично обаче е посочено, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Пояснено е, че в тази насока е и практиката на Европейския съд по правата на човека - решение от 19.02.2013 г. по делото П. П. срещу България, жалба № 2834/ 2006г. и решение от 10.01.2019 г. по делото В. срещу България, жалба № 48149/2009 г. (относно определяне на кръга на наследниците), според която е недопустимо автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, като това би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Подобна е и практиката на С. при очертаване на границите, в които е допустим т. н. индиректен ефект на директивите, проявяващ се при тълкуване на вътрешното право /с директен хоризонтален ефект директивите в отношенията между частноправните субекти не се ползват/. С решението по дело С-268/06 /т.100/ С. приема, че „задължението на националния съд да се позове на съдържанието на директива, когато тълкува или прилага релевантни норми във вътрешното право, се ограничава от общите принципи на правото и по-специално от принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие“ (в този смисъл и решение на С. по дело 80/86, т.13).

С оглед посочената по-горе практика на ВКС, постановена по реда на чл.130 ЗСВ, доколкото последиците при смърт, вследствие на ПТП, се пораждат към момента на настъпването й и следователно към този момент се определя и кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Ето защо, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложение намира Постановление № 2/30.ХІ.1984 г. на Пленума на ВС, с което кръгът на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, е ограничен до очертания с Постановление № 4/25.V.1961 г. и Постановление № 5/24.ХІ.1969 г. на Пленумът на ВС, в който не попадат братята и сестрите.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 310/20.06.2022г. по в. т.д. № 215/2022г. на Апелативен съд – Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.