№172/26.03.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 128 по описа за 2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 199/ 13.10.2014 г. по гр. д. № 203/ 2014 г, с което Кърджалийски окръжен съд, като потвърждава решение № 20/ 09.05.2014 г. по гр. д. № 1605/ 2012 г. на Кърджалийски районен съд, на основание чл. 108 ЗС осъжда Н. Ф. Я. и З. Ю. Я. да предадат на Н. Ф. Д. и Е. Ф. О. С. владението върху 1/ 8 ид. части за всяка една от тях върху един поземлен имот и масивна жилищна сграда в него и на основание чл. 527, ал. 2 ГПК съответно изменя констативния нотариален акт, с който Н. Ф. Я. е признат за собственик на същите имоти.

Решението се обжалва от ответниците Н. Ф. Я. и З. Ю. Я. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите: 1) Може ли решаващият съд, разглеждайки иск по чл. 108 ЗС и независимо, че по делото има събрани доказателства, че ответниците са владяли и ползвали процесния имот спокойно и необезпокоявано повече от 10 години и по този начин са го придобили по давност, да приеме, че ищците са доказали, че от откриване на наследството през 1991 г. също са извършвали владелчески действия по отношение на имота (обработвали са го, грижили са се за болната си майка, която живее в съсобствената сграда)? И 2) За извода на въззивния съд, че касаторът е владелец на своите и държател на чуждите идеални части (тези на ответниците по касация), имат ли значение събраните доказателства,...