№ 152/21.03.2015 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 447 по описа за 2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 464/ 16.09.2014 г. по гр. д. № 624/ 2014 г. в частта, с която Пернишки окръжен съд потвърждава решение № 387/ 03.04.2014 г. на Пернишки районен съд и отхвърля иска срещу [фирма], че [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от З. е собственикът на сграда – енергийно съоръжение с предназначение трафопост „М.”, находящ се в [населено място], представляващ съвкупност от едноетажна сграда с идентификатор 55871.514.6786. 2 и застроена площ от 87 кв. м, изградена върху поземлен имот с идентификатор 55871.514.6786 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

Недоволна от решението е [община], която го обжалва в срок със становището, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., енергийният обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане на разпоредбата в сила (17.09.1991 г)? и

2. Законът за електростопанството от 1975 г отм., заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ех lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

К. счита, че поставените въпроси обуславят изводите на въззивния съд и обосновава...